Калоян Богданов, Хиперрел. Яйце
ОСТАНКИ В ГРАДИНКАТА ПРЕД СГРАДАТА С РАСТЕРНА БЯЛА ДРЕХА
(Пред културен дом на НХК към Лукойл – Нефтохим Бургас)
(поема в три части)
//1 фонтан в градската градина
Черни растерни сенки
пресичат границата на вода-бетон
В тайното пространство на градския фонтан
има забравени форми
от хартия, мазни тревички и отпечатък мъртвото тяло
на птица
излетяла,
преди сянката на сградата да падне върху нея
Студеният мокър мрамор
запазва паметта
от нейната топлина и се нагрява, опасно
Мазни нефтени петна плуват
по равната повърхност на многоцветната вода
Едно мъничко дете, избърсва мръсни ръчички
по предпазните каменни стени
======
фонтана
експлоатира
…………………..
……..
…
.
точка на напрежение,
преди разпад
на водни молекули с тежко ядро
фонтана
прави
непрестанно уголемяваща се дупка в небето
водата се завръща към равната повърхност
======
отново и отново
Водата се разплисква по лицето на детето,
остават неправилни улей от разкъсан епидермис
Отново и отново
Водата се разлива по цялата градина
Градските птици се организират
в защитна био структурна фасада – водна преграда
и отлитат
Отново и отново
Тишината е разбита, пре-организирана
в множество звукови канали
удря в многоцветна мазна стена
от светложълто до черно.
// 2 нефтени пространства и морски води
В Бургаските крайбрежни пространства
сантинните води изграждат красиви
подвижни водни пана и отровно
блестят
разтваряйки се бавно
Въглеводородна река – вода и въглища
потича бавно, през вените на града
Тече
изпарява и се втечнява
Твърдите останки крият опасност
от градски енболични възли,
изграждат преградни стени,
от:
газообразни въглеводороди
метан
етан
пропан-бутан
бензин
нафта
мазут
парафин
керосин
асфалт
Черното злато отново се събира
и пренарежда
в нови молекули
и шумно се запалва
Разкъсани останките полепват по градското небе
Парчета – звукови вълни
остават на различни места в морската градина
и изграждат фасада от трептене
трептене
трептене
трептене
трептене
трептене
трептене
~ ~ ~
~ ~
~
.
Мирише на богатство и смърт
Отровните газове
излитат
Морските градски птици
не отлитат.
// 3 високи сгради
Сутрин
улиците до бургаската гара и пристанище са тихи
бавно и хаотично летят и се структурират (в ново тяло)
останки от мазни хартии
Един бавно пристъпващ, охранен гларус,
пресича
площада срещу хотел ,,България” – знакова сграда
за българския архитектурен модернизъм от 70-години,
тогава, когато моят бургаски вуйчо беше млад и жив,
наперено и усърдно разговаряше по телефона
и сиво-сините му очи се смесваха с пяната на морето
Отчетно и важно ръководеше
разтоварването на металните корпуси с черно злато
и бавно / тържествено отваряше
врата на кабинета
врата на апартамента
врата на колата
руска кола
руски нефт
руска водка
В добре подредения апартамент на 14-я етаж
Височината е почти измерена за излитане и свободно падане
с делтапланер по бреговете на Бургас,
преди
да дойдат европейските ресурси за мащабно проучване
на екологичното състояние на Бургаския залив,
преди
да погледна, за последен път,
от високият панелен блок в квартал ,,Лазур”,
от страшния балкон,
Близо до морската градина с изглед,
към бургаските солници и нефтено-мазни-пристанищни лагуни,
преди
за затворя, за последен път
секцията имитираща дърво,
соц производство – един тип дизайн и един размер
в която винаги имаше
уиски, скъпи шоколадови бонбони и руска водка
А вратата на секцията беше с плавен, автоматичен механизъм
тиха и бавна
и аз се чувствах странно и приятно, че моят вуйчо има:
шоколадови бонбони, coca-cola, модерна кухня и уиски
и голям балкон с изглед към морето и солните пространства с черна кал
Сега, намазана с черна кал погледнах към високият градския силует
Изглед от солниците една трептяща черта
графична градска линия –
–––––––_____=IIIII––-=-III–––––––I-II––––
сив силует и мирис на сол
и високите блокове до морската градина
без да мога да вляза в апартамента на 14-я етаж
Танкерите с петрол, внос от Русия, продължават да пристигат
и след смъртта на моя вуйчо
до 2024 година в единствената страна от ЕС, България
ЛУКОИЛ Нефтохим Бургас продължава да работи
най-голямата рафинерия на Балканския полуостров
Продължава да оцветява и отравя брега
Продължава да разнася мирис на смърт и пари
Продължава да държи монопола на зависимостта
Градът е обновен
Пристанището е обновено
Птиците са обновени – деца на други птици
по-приспособени към градската отпадъчна хранилка
по-неприсобими към рисковете на свободата
Ходят, не летят
Гларусите, важно обикалят градинката
пред обновената растерна фасада
покрила масивната кутия на ,,Културен дом на нефтохимика“
или казано по-въздушно и сложно – на новата динамизирана структура ,
разпределяща въздуха в подредената градинка
Красотата на растерни сенки от бяла фасетирана обвивка
обгръща масивната тежката кутия – сграда и я прави лека,
разпределя силовите линии на околното градско пространство
изчертава нови траектории на движение
на птици, хора, машини
Растерната лекота ме прави лека.
преди слънцето да из чертае черна сенки
и аз да си тръгна от Бургас
Два охранени гларуса, шест врабчета и две лениви котки
не ме забелязаха, че си тръгвам.
Огромният билборд с екологични прояви
падна върху сивият паваж и се натроши
Останките му се смесиха с минаващите и с
двата охранени гларуса, шестте хвъркащи врабчета и двете лениви котки
Вълните на прибоя продължиха да изграждат звукови вълни
Нефтената рафинерия продължи да работи.
14 октомври 2022
НЕЕДНОРОДЕН МОБИЛЕН ЕКИП – ПАРКОВА ЧИСТОТА – ОРАНЖЕВ КОД
Един среден на възраст мъж,
в полет /////////////////////// –– >
с вид на интелектуалец с добре прилепнали очила
по слабото русоляво немско лице,
притиснато от черни специални очила
за дълбокосърцеведско виждане
държи здраво метална вила
Един млад
////маркетингово-възрожденски иконичен////
мъж-момче, с добре поддържана брада
изпаднал от билборд на Andrews Fashion studio
носи небрежно разтворен чувал
за събиране на есенни листа
и продължава да пристъпва в кръг
Една уморена жена
със сивкаво кафява твърда кожа и неясна възраст,
но с красиви безсмислени, тъжни очи и индийски черти,
прибрала остро-чупливата коса
приглажда непрестанно падналите изоставени къдрици
и нестарателно прибира паднали есенни листа
;-::-‘+_“‘:;;;;;,,–_*-#–,+++/,:“– – – – “ * * + :–- -=` ` _
а те са много
Обедното време притиска
и изтрива от интерфейса на града
малкият нееднороден – модул-екип по градска чистота –
и го разплиска на струи скука
от градска градинка, пред 4-то МВР
I
Един стегнат мускулест полицай
в неформални дрехи
бързо премина по алеята
с натрошени илюзии-скрити в плочки
и влезе през затворената врата
Една млада, твърде слаба полицайка
в много елегантна тъмносиня униформа
отвори малко огледало и си напудри носа,
прекъсвайки бавните струи пот,
докато говореше по мобилният телефон
I
Тишината се натроши от тракането
на птиците от клона на дървото,
прораснало във вътрешността на сградата –
посредствен образец от
модерната българска архитектура, след 56 година.
Вятърът размести
клоните на дървото
и няколко мазни и мръсни хартийки се интегрираха там.
12 август 2022
Ваня Вълкова от ръкописа ,,КОДОВЕ В ГРАДА“
ПОЛИАРОМАТНА ВЪЛНА
/- градска тъкан 1
–
В автобусът е пълно,
прозорците са отворени
и миризмата от телесни секрети се смесва
с втечнените ароматни пари на цеха за маслодайни парфюмени култури:
розови цветолистчета, лавандула, мента, салвия, ехинацея, хизоп, маточина, чай
ароматните пари се превръщат в капки омайваща течност
Неравномерните трептения
на сърдечният мускул се превръщат в емоционални цветни пространства на:
мигновени желания, дълготрайни мечти, еротични невронни сигнали, визуални представи, не изговорени любовни и омразни думи изграждащи нови и нови светове, отвън
стените на металния корпус на автобуса
I
Отвън е града
I
Стени от силно несинхронизирани цветни-разпаднaти
панелни пространства на:
самота и телесна отдалеченост,
pop-art цветна tv пре-псевдо-значителност-нереалност,
задушевна миризма на кухня
и изморени крака
и киселинни подмишници
и остра миризма на белтъци:
вкиснато прясно мляко, в забравена чаша за чай;
захабен чаршаф на едри цветя с петна от сперма; скъпоструващо синьо сирене, оставено на непочистена маса;
нощно-сутрешни полюции и нищожни
белтъци – уикипедия
Основният компонент на всички белтъци са аминокиселини, подредени последователно в дълги полипептидни вериги.
А
Белтъците са молекули много чувствителни към факторите на заобикалящата ги среда. На тяхната функция и структура могат да повлияят множество фактори като например промяна в pH на средата, температурата, налягането, концентрацията на определени вещества (тежки метали, детергенти и други), йонизиращи лъчения.
И
с телефон в ръка – емоционалния отклик е засечен,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,въпреки
сивите панелни или тухлени, санирани или не, стени
емоционална виртуална връзка, думите са повече от времето,
онлайн – – – – – нищо друго и времето спира,
без миризма.
/- градска тъкан 2
–
Метро влака има гладки седалки, без
емоционални пукнатини и множество миризми
Съседното пластмасово пространство
е непозната и интересна планетарна система, която отпечатвам в
мозъчните плаки и изграждам нови, непознати връзки
.-…- #–#-#!==–-/-/-/-/-/–-…_–(=_–– .–.-..p.!//_0_=+€::===–
=
Визуално-ментална красота
Една сравнително млада жена с жълто-млечно-бяла кожа и много здрави ръце удържащи почти във въздуха кресливо дете;
Почти невъзможно издуто дебело, миловидно момиче-тийнейджър, опитващо се да си сложи
черна драматично-забавна диадема-кордела с котешки уши и да бъде дете, автозаснемащо се, докато се откаже и усмихвайки се обясни, че реално пуши и вдишва цигареният дим и така иска да рисува въздушни картини – размествайки въздушните струи;
Много слаба жена с неопределима възраст и пергаментова матова кожа и лилав език от който излизат тънки цветни ароматни нотки на евтини бонбони-лавандула;
Брутално-омайно пищна разливаща се екзотична млада жена, плътно прилепнала към светло рижав млад, небългарски мъж, много късо подстригван и загледан в скучните рекламни табла в метрото
И аз, неотклонно вгледана и записваща всичко
върху невронна мрежа с препрограмирани клъстъри от клетки в моя мозък
– потрепвам леко крак
– дясното ми око се завърта
– дясната ми ръка докосва невидимото преградно тъч скрин стъкло, пренареждам структури от диоди и изграждам нови информационни визуални облачни реалии
Мотрисата спря.
21- 22 август 2022
От ръкописа за бъдещата книга ,,КОДОВЕ В ГРАДА“, концептуално продължение на книгите ,,URBAN PERFUME“, 2020 и ,,Градът като знак“, 2019
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X