Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
В кандидат-гимназиалния жаргон има едно понятие, което гласи „похабяване на бала“ и означава ученик с висок бал да се запише в не толкова престижно училище. Това понятие е частно проявление на цялостен жизнен принцип. Например, ако въплъщаваш осреднената европоцентрична норма за красота, т.е. ако си стройна, русолява и с правилни черти, ти си длъжна да експонираш този даващ ти аристократична видност дар на природата в съответстващия му контекст. Длъжна си да страниш от хора, дейности и места, които биха похабили „бала“ ти, дори и те да са все по-скритият за теб самата избор на сърцето ти. Ако има опасност жена с по-лоши стартови позиции да те застигне или изпревари благодарение на упоритостта си, ти трябва да запазиш предимството си, дори и на цената на крайно себеотрицание. Ако тя отслабне чрез диета, ти трябва да тръгнеш на фитнес или поне да се хвалиш с джинса си. Ако тя се изруси, ти трябва да се изрусиш още по-светло или поне да изтъкваш автентичността на естествения цвят. Ако тя се премести в София, ти трябва да се преместиш в чужбина или поне да псуваш селяните. А ако тя се изравни с теб или те надмине благодарение на това, че в сетивния свят „всичко тече, всичко се променя“, не ти остава нищо друго освен да фетишизираш извисилото те начало, макар и то да е не по-малко случайно от снизилото те настояще.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X