Димитър Яранов, Oтплуване, 50 х 60 см., масл. бои, платно, 2000

 

И аз ще си отида. И ще останат пеещите птици;
и ще остане моята градина с дървото си зелено,
и с белия си кладенец.
Всеки следобед небето ще бъде спокойно и синьо;
и ще бият, както бият сега
в камбанарията камбаните.
Ще умрат онези, които ме обичаха
и селото ще се подновява всяка година;
и в ъгъла на тази моя цветна и варосана градина,
духът ми ще блуждае носталгичен.
И аз ще си отида, ще бъда сам, без дом и без дърво
зелено, без кладенец бял,
без небе спокойно и синьо…
И ще останат пеещите птици.

 

Превод от испански Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.