Росен Тошев, I love Croatia I, 2015 г., 80х100 см, c-print, маслени бои, платно
***
Има една стая,
в която влизаха
само двама мъже
и се разбираха,
без да разговарят.
Единият е
Тарковски
другия –
Бергман.
Понякога скришом
влизам и аз
за малко…
На пръсти съм
на прага съм
и преливам от любов
сама съм
тях вече ги има
някъде другаде…
Излизам от
сакралната стая
и тогава ме поглъща
окото на тъгата
винаги отворено
за още…
Гърдите ми
се пръскат
от кипналото
мляко.
***
Отгледа ме зад кулисите
Ти си моята майка
Ти репетираше
Ти се влюбваше
Ти умираше
Само на сцената
Притаявах дъх зад кулисите
Аплодисменти лющят
Изсъхнала боя от декорите
Миризмата на театър
Попива ме
Ти си моята майка, която
Никога не умира наистина
Аз умирах и възкръсвах с теб
Зад кулисите
Ти си моята майка
Най-красивата на света
Ти си спектакъла
Ти си любовта ми към
Фикшъна
Ти си самият живот
Магична суета
Аз съм твоето дете
Зад кулисите
Аз съм детето, което
Репетира репетирарепетира
И не иска да се спуска
Завесата…
Писмо до дъщеря ми
Неподвижни и високи
в жегата цъфтят
кактуси…
Как си?
Стигнаха ли те
пустините
Бялата и Жълтата…
Как си?
Изгради ли
с камъчета черни
въжделенията
в малка пирамида…
И видя ли
огънят студен
как искри
в Червената пустиня…
Как си?
особеност
стъпвам по бръснарските
ножчета
на секундите
на минутите
на часовете
на годините
и не разбрах
какво е
гравитация
Нео
Фашисти
Комунисти
Анархисти
Социалисти
Глобалисти
Консерватори
Либерали
Клерикали
Патриотари
Демократи
Партократи
…………………..
Дзен ______
и аз най-
обикновен
човек
трудно е
да остана
***
не подменяй
ерекция с революция
навлизането
в тъмна дупка
е риск
с неочакван резултат.
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X