Беатриче Гунова – Където отивате

***

Парите
се търкалят
по улицата
трябва само
да се наведеш
и да ги вземеш

Поезията е
във въздуха
трябва само
да се вдиша

Аз избрах
дишането
пред навеждането

***

СВЕТЪТ СЕ СМАЛЯВА
ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ
А РАЗСТОЯНИЕТО
МЕЖДУ ТЕБ И МЕН
НЕ СПИРА ДА РАСТЕ

НАГЛОТО КОПЕЛЕ
трудно се разпознава.
Наглото копеле е
Кавалерът на вратовръзката,
с която утре ще ви обеси,
без да му мигне окото.
Наглото копеле е
Кавалерът на красивото слово.
Наглото копеле
се усмихва на себе си
в огледалото,
докато обмисля наум:
„Няма как
да ви се размине.
Разпознавам ви.
А вие мен – Не“.

***

не търсете поети
между живите
поетите пишат
в миналото
в бъдеще време

***

КЪДЕТО ОТИВАТЕ
АЗ НЕ СЕ ВРЪЩАМ
ВЕЧЕ СЪМ НЯКЪДЕ
ДРУГАДЕ

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X