Вероника Цекова, „nEXt” (en)
(бг. следващ / БИВШ, ПРЕДИШЕН), типографска инсталация, боя, пърформанс, кадър от документално видео, 2017
Храма е заключен
Прогонена от храма
Нарисувах си очи катранени
Здраво стиснах в дланите
семената неугаснали
Донесе ми ги враната
Размазани са образите
Найлоновите им усмивки
Скърцат като стари панти
И сломен е полета на богоизбраните
Ветропоказателите сочат север
Обърканите вярващи във идоли
Държат ключа от храма ми
Скрили са го в пастта на звяра
Проповядват лъжлива вяра
Прогонена от храма
Боса и съвсем няма
Сковах криле от измислени надежди
Приших последните копнежи
И полетях към ямата
Храма е заключен
Заклеймена вярата
28 октомври 2020г.
Вече е късно
(Not Delivered)
Все сложните любови
ми се падат в жребия
а винаги Простотата съм целяла
Неполучените съобщения
не са случайности
Земетресения
Сърдечни сътресения
Карбоновите нишки се късат
като остарели примки
Търкалят се овалите
Перушини ураганено
приглушават Светлината
Мекотата им
подострила бръснача
чак до лудост
В далечината се долавя смях
И някакъв безумно тих писък
е единствената съпротива
на душите
създадени в Едно неделимо
Острието блясна ослепително
Липсваш ми
ВЕЧЕ Е КЪСНО
(Недоставено)
Руска рулетка
Дали Богоизбраните
са праведните?!
Кои са грешните?
Кой може да бъде съдник?
Кой би си позволил да спре Вселената?
Чия е десницата, която
отсича главите по свое усмотрение?
Играем си на Руска Рулетка…
Цевта засече…
Просякът благодари…
На Бог!
25 ноември 2020 г.
Графитено
Надрасках облаци върху платното
не мога да рисувам с четка
Думите ми въглен незагасващ
с тях картини ще създавам
Графитеното срязано от бяло
щрихите размазано
преливат в урагани
Бутат ангелите от первазите
Зениците ми огнени жарави
Демоните нестинарки
тъпчат босоноги
с жар ми пълнят раните
А аз протягам дланите белязани
Разбивам се
в останки от крилата им
Пепел се разпръсна в небесата
Ирисите ми
Графитено обагрила
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X