Свилен Стефанов, Руснаци на остров Самотраки, м.б., пл., 70/145 см, 2017
Компас
на север имаше родилен дом
на юг си бяха гробищата
на запад беше кръчмата
на изток – публичният дом
а в центъра се чукаха
и раждаха
и пиеха
умираха
Как изхвърлих непозната жена от нас
поканих непозната жена у нас
трудно намери блока ми
най-накрая успя
говореше бавно и заваляно
каза, че у нас е ужасно
как мога да живея тук, попита
стоях с нея на терасата, докато пушеше
как може да не съм взел нещо за пиене, попита
казах ѝ, че аз съм си добре
и че би трябвало тя да донесе нещо
опита да запали цигара в стаята
смачках цигарата
казах ѝ, че съм изпил бутилка водка
празната бутилка си стоеше на масата
аз си стоях на дивана
бях сравнително трезвен и спокоен
помолих я да си ходи
повика си такси
каза, че
това е най-ужасното посрещане някога
поправих я, че
това е най-ужасното изпращане някога
тръгна си
проветрих след нея
после ми писа:
за пръв път ме изхвърлят
без да съм правила свирка
Тя е от онези хора
тя е от онези хора,
които няма да срещнеш по улицата
може да те удави в чаша вода
може да говори мелодично като потомствена италианка
може да носи обеци,
които ще са люлки за папагали
може да пие между двама художници на бара
и да реже разговора им с език
може да си има личен ангел,
който си клати краката от един светофар
може да смята сутиените за излишна суета
може да разбира от пушене на лула повече от теб
може да не харесва оранжево и зелено
може да говори часове по телефона,
без да ѝ пресъхнат устните
може да напише стихотворение за теб
може,
но не иска
Нормалните неща
– тя струваше ли си?
– да
подари ми метална бутилка за алкохол
като първо пи от нея
и я облиза –
нормалните неща
Водката на Шрьодингер
поезията е вечна
поезията съществува
ето например тази вечер тя пие
розов джин с тоник
ето например тази вечер аз пия
водка
разбираме се да се разменим –
аз пия
розов джин с тоник
тя пие
водка
първото става
второто е по-добро
третото вече е окей
водката е панацея, казвам ѝ
тя е проблем и решение
тя пита:
белите петна проблем ли са
или решение?
и двете, казвам
това е водката на Шрьодингер
оглеждам се, сам съм в хотелската стая
но поезията е вечна
поезията съществува
Преди
помниш ли каква беше,
преди да станеш курва?
преди пиърсингите на езика и устните
преди шамарите от баща ти
преди вечно сините колене
преди татуировките на рози и вълни и бръснарски ножчета
преди цветните кичури в косата
преди драйфането в метрото сутрин
преди презервативите на бройка
преди цигарите на бройка
преди цигарите, които муфтиш от всички
преди цигарите в смърдящите училищни кенефи
преди цигарите
преди мръсното под ноктите
преди снимките как правиш свирка на бирена бутилка
преди мрежестите чорапи
преди мърлявите шалове
преди най-евтиния джин на света
помниш ли каква беше,
когато се разплака в часа по литература,
защото ти писаха първата петица?
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X