Люба Захова – Гневът на плебеите

По Бердяев

На границата
между двата свята
човешката история повтарям.
Със властник земен,
демонично извратен тиранин,
насилник, от безсилие.
В краката му
лежат съблазните.
Отровени са философите,
ненужни са
творците и пророците.
Седемдесет и седем, по седем
правдата разпната. Богът!
Робът обречен да мрази,
лесно е робството.
Тежка, короната на свободата.
Бягството невъзможно.
Свободните влачат веригите.
Извън времето търсят истина.
Себе си побеждават.
И от любов възкръсват!

Декаданас

Време
на извратени рапорти,
на крясъци и консумация.
На съборени истини
пред златни телци.
Време
на растящия монумент
на лъжата.
Време на търсене,
време за изход
от поражения.
ВРЕМЕТО, КОЕТО МЕ ПРЕВРЪЩА В СТЪЛБ,
КОГАТО ТЪРСЯ ОПОРАТА.
На натрапващо чувство,
че съм заела мястото
на един мръсник,
а на лумпена, /пардон/,
съм смутила дрямката.
Времето, когато
пред Олтара сатаната говори,
а Бог мълчи!
Когато за Истината /все тъй/
на Голгота пращат…
Времето,
господин Прокурор,
когато на властта
са й толкова мръсни
ноктите,
а виновниците –
поканени в Рая!
Идилично време
с пълзящи към върховете
плужеци
и немеещи гладни
пред ВАКХАНАЛИЯ!

Време
на самоубийствено шоу на маргинали…

9.03.2006

Модифицирано

Дайте хляб на плебеите
Дайте пръст на червеите
Безмозъчни едноклетъчни
Множете.
Крепете проядените (от червеи)
Престоли
И целувайте!
Ласкайте и лъскайте
Генно модифицирани
Управленци
С глави тиквени

Жалки плебеи дайте
О дайте п(л)ът на кучките
Пресушили земната гръд
Самки нароили безплодие

Във войнишки редици
Плагиатори
Обречени в пози
Овце клонирани
Белязани с камшици
Политици
С кастрирани мозъци
Задръстеняци
Облечени в страх
Мъже с гърди пуешки
Поети опазил Бог
Осакатени души
Чакат присъди

Гневът на плебеите