Щука
Пред съд изправена бе щуката –
за езерото си да отговаря,
че всичко живо е запукала –
яде когото свари;
и в езерото е настанал ад
от ненаситния й глад.
Докараха я в старото корито,
а уликите със камари бяха;
съдиите пък риеха с копито
и кротко си пасяха.
Архивите им пазят имената –
те бяха: два Осела на заплата,
две Кранти стари, двама-трима Пръча.
Към тях Лисицата се препоръча
за безпристрастен прокурор
във тежкия съдебен спор.
Ала пълзеше из народа слух
че Щуката доставя на Лисана
шаранчета за нейния търбух!
Това обаче скрито не остана
и този път за всички бяха ясни
на Щуката злодействата опасни.
И няма мърдане – съдебното решение
в съгласие с общественото мнение
отсече: Щуката да се обеси
и да виси за страх и назидание.
„О, ваша чест! – Лисана се намеси –
предлагам по-жестоко наказание,
каквото не е виждал този свят!
Така, преди да сториш престъпление,
ще предпочиташ да умреш от глад!
За тази язва има си лечение:
да я удавим!“. – „Ха така! Прекрасно!“ –
извикаха съдиите. И бясно
я хвърлиха по речното течение.
(1830 г.)
Слон и Мастия
По улицата Слон вървеше
и се тресеше тя от крачките.
У нас това е рядко зрелище
и радост за зяпачите.
Ала изскочи малка мърла –
разджавкана Мастия,
и срещу Слона се нахвърли
И взе да лае, да квичи, да вие –
със Слона иска да се бие!
„Съседке, стига се излага –
обади се комшийско Куче, –
да знаеш, хич не ти приляга
и зле ще се получи
със Слон да мериш бой.
Не е за тебе той.
Поглеж –
ти се дереш,
той си върви, не ще да знае
защо и кой го лае.“
„Ех, ех – отвърна му Мастията, –
нали затуй я вдигам гюрултията,
защото мога лесно и без бой
да се направя на герой.
И другите ще викат: „Ой!
Мастията ли? Тя е страшна сила –
едва ли не със Слона се е била!“
(1808 г.)
Превод от руски Иво Балев
Първа публикация във в-к „Сега“, бр. 6261 и 6280, 2018.
Dana Kandinska
списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018