Емигрант
Черни рози управляват различни съдби
зловоние като от клоака от което ти се повдига
надига се от дъха на гладните.
Други напротив се разхождат с лодки
по изкуствени езерца с фини лебедови шии
докато лекокрили балони с горещ въздух
напускат земята, за да целунат небето.
Венеция с гондоли
живее между Отнесени от вихъра
и Казабланка.
Забрави дядо си като дете
майка му го обичаше, от баща му
нито вест.
Сега като пустиня само
търси бялото знаме
сред миражите, които съзира.
Бодлива тел по суша море и въздух
ще попречат на придвижването му.
Дори и да успее
ще стъпва само
по платена и обещана земя
като с малко късмет
остави да продадат родната като пакетче
хартиени кърпички от будката на светофара
по пътя за работа.
Фабриката
За отделянето на задължение от преклонение
няма равна фабриката –
няма равна прегръдката на въртящата се врата
на входа й.
Червата й са от прах
полепващ по кожата
като лош спомен.
Произвежда мечти оценени в пари
по-малко в джоба на припечелващия
повече в джоба на плащащия.
Произвежда красиви возила
университетски кариери
операции на бюст
апартаменти с изглед към самоизмамата.
Обръща ти винаги внимание, че умората
тежи
обува ти обувки със стоманени носове.
За защита от опасностите й
няма равна хубавата каска:
предпазва мисленето
прави те силен
позволява ти да се върнеш.
В коридора на късмета й
раздават сандвичи
приятни моменти и приятели.
Няма душа
но диша и пуши
докато се движи в ритъма
на пощенска кутия
в която пада пратка.
Кара те да се чувстваш като значка
на Ролинг Стоунс
като стар каубой от дивия запад.
Изхабен.
Когато те съпровожда до вратата
по пътя към свободата
фабриката се обръща като ревнивка
и сякаш плаче.
Превод от испански Владимир Сабоурин
Йонко Василев, Yonko’s Ark, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018