Форми за летене
От цикъла ,,Сезони-думи”
Едновременни и единични
Множествени и самотни
Бавни и припрени
Нареждат, пренареждат, прегрупират
структурирано и волно
всичките възможни
звуци и позиции
Пространствени капчуци
Извори на скорост
Безпределни и далечни
Форми на летене – съвършени
Машини – заредени с необятност
Сиви
Гълъбово-сиви-форми на задружност
При малките ми крачка се формират
в маса с нова плътност
и
разделят времето на парка
преди да стъпя и не зная
Черни
Тънко-остри-линии на тревожност
Пробивни пространства на раздяла
Изчертават нови карти по земята,
а стъпките ми ги оформят неподвижни
Птиците от парка ме оставят да си тръгна
Поглед към Бога
Калта, елемент на красотата
изгражда-разпада
нови улеи-пролуки
през които виждам
Теб
и никой няма сетивата да ме спре
Летя с по-висока скорост
12, януари 2018
Пре-продавачи на надежди
От цикъла ,,Изпити думи”
Разлитащи се хаотично
кафяво-жълто-черни
листа-останки
градски птици на забрава
Минава погледът ми и отлита
далеч от мястото в което викат
Пре-продавачите
на сигурност и вечна ситост
се надигат и времето прилича да е тяхно
На всякакви пакети – краткотрайни блясъци
Почивки, острови, картини в порцелан и злато
екскурзоводи на екранни вкусове,
найлонови оазиси за временни надежди
за виртуални и реални домове,
без страх и с много блясък
А моят глас-съграждащ светове
от мисли, думи и рисунки
все повече затихва.
14 февруари 2018
Кучета и некучета
Три, две или
По-малко от усещането за ситост
Кучетата в подлеза
Траектории на надежда
се пресичат
Три, едно, още едно
Воят-крясък-болезнена тъга
от наръгано време, вечер
Всяко има свое място
Всяко има свой кашон
Всяко има свое време за погалване
Две, едно, без едно
Сами и заедно
В мястото на срещи и несрещи
Кучешко време
Винаги в края на подлеза
седи и пуши
Винаги е сам и безлицев
Винаги не гледа, а потъва
Другият кашон е за него.
(Кратковремеви и периодични наблюдения от края на януари до началото на февруари, 2018)
Код на потребление
Червено – жълто
Продуктите минават
Червено, жълто
Написано е нещо неразбрано
на пергамента на лицето
Ръцете тежко-груби
преместват много бързо
всички думи, раздробени, асортименти,
без означение за важни,
в пакети по кашони.
Червено – жълто
Лицето е набръчкано и младо
Ръцете му прибират, много шумно
Разпределят и отделят
металните останки от машини за подвижност,
контейнери на непознати вкусове,
мечти-желания за притежаване на
вечна повтаряемост и сигурна печалба.
Червено – жълто
Код на меркантилната реалност
Добре, че магазина е отворен – непрестанно
А притежателят на пергамента
ще остане след последните свистящи гуми
да престанат да пристигат
и жълтото на светофара да ги дебне.
Червено – жълто
Не се опитайте да разберете лесно
Да седнете на стола на лицето,
Разделящо нощта и сутринта на време без броене
Броят ръцете на жената с къдри,
ленти черна мъка
броене на парите,
а другите прибират се доволни,
от загубата им в замяна на мечтите за доволство.
Времевите-оборотни хора си отиват
Да вечерят.
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018