* * *
Чашата се счупи.
Разпиляха се парчета –
остри,
назъбени.
Безкомпромисни въпроси.
Двубой
Мрак,
огъващ се пълзи;
всеки миг различен,
хиляди лица оформя…
Светлината –
лепкава и сляпа –
своя път опипва.
Приближава.
Плътно мрака тя обхваща.
Оковава го в единствен образ…
И настава ден.
Отново…
Начало
Безвремие,
първичен мрак,
зародиша обгърнал.
Движение.
Размекнатото огледало на
морето се огъва, под
ударите натежали от копнеж.
Размекнати часовници
отмерват времето със
тежки,
мазни
капки, които
сливат се с морето.
Сонарни удари гравират
върху тях
Делфини –
водата ги оформя.
Отново
и
Отново…
Делфините ме гледат –
в очите им
се отразяват
моите очи…
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018