Nocturnal
Притихвам в мрака
Мрачно син фон
Като кадифе
Сиви сенки
Сама в стаята
Навън е нощ
Отделена съм от света
със стени и прозорци
Дърветата си говорят
със звук от листа
раздвижени от вятъра
Котките молят за храна
Мяукат, плачат от глад
Притихвам
Есен е и светът заспива
За да се събуди отново след няколко месеца
И аз ще заспя
Искам да се събудя
От кошмара на живота си
Искам отново пролет
Живот
Детски мечти и цвят
Преживявания на 100%
Пълнокръвни
Ще си нарисувам образи
Ще си измайсторя живот
Както природата майстори април
Ще разцъфне пролетта в живота ми
Да заспя и да се събудя…
Мебел
Харесах си мебели от каталог
Хубаво здраво ПДЧ
Толкова яко, че да издържи книгите ми
И душата в тях
Мебелите ще крепят мечтите ми
Ще украсят ежедневието ми
Светло и тъмно се преплита в тях
Талант и страст
Сърце и ритъм
Органайзер на вещи
Секция за стил на живот
Журнал с красивите моменти от живота ми
Едно обикновено ПДЧ
Парче дървесен материал
А толкова много обич в него
Сърцето ми стана на дърво
С шарки по него
С ПВЦ кант
Болтове, които да крепят старото и новото в битието ми
Дреха за книги
Имам си дреха за книги
От плат
Шарена
Със слонове по нея
Слоновете играят на топка
Летят
Плуват
Общуват
Говорят и мълчат
Те имат свой живот
Оживяват с всеки прочит на книгата,
приютена между парчетата плат
И биват потопени в художествената реалност
Книгите са слонове
Мъдри
Ние сме стъпили на тях,
като балансьори в цирка
Оцеляваме благодарение на познанието
Без шарените слонове на науката и мечтите,
няма бъдеще
Без бъдеще няма живот
Без живот няма хора
Без хора няма свят
Затворен кръг
Ще се крепя на моите слонове
Хипопотам
Навсякъде е хипопотам
Обграден от хора
Единственият хипопотам в обществото
Чист като животно
Незлоблив
Но с ум на човек
Мени си цвета,
според настроението
Ако е ръждив или червен
да не си на среща му
Но обикновено е сив
Като сивотата на дните от живота ни
Кога ще има повече цвят
Защо трябва да потъваме в унинието на днешния ден
Неразумен избор
Преобърнат живот
Грешка
Грешката на обществото
Кюфтета
Балканска радост
Добре приготвено месо
Каймата е смляна
Червено хубаво месо
Червен лук
Черен пипер
Сол…
Всичко необходимо
С цялата си любов ти забърквам кюфтета
За мама
За онази, която ме е отгледала
Влагам късче от сърцето си в тях
И една сълза – за пропуснатите мигове
Меся ги с доза щастие по пръстите
Сипвам щипка мечти за заедност
Ако знаеш, колко те обичам
Пържа ги в зехтин
Поемат дъха на студенопресовата маслина
Ти студенопресова душата ми със своята лудост
Но аз ти прощавам
Хапни кюфтета
Препечено месо,
купено с парите ми,
приготвено с обичта ми
Уютна къща и дъх на готвено
Чакам те да се прибереш
Може би ще се зарадваш
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018