Облаци
Прахта
степен на отхвърляне на мисли
Отдалечаване
от звуци и незвуци
Денят е разпад
на вечно-преподреждащи-спомени-мозайки
Музиката
от пуснатият музикален интернет облак
или
от трептенията на въздуха,
отразена и променена
от всички архитектурни прегради
Частици
Пясъчни бури, слели се
с
ръката на копача-монтьор,
малкото дете в цъфтящата градина,
останките от прелитащият метеор-звезда на паметта
Летят
Форми
на нашите настоящи и бъдещи дневници
затрупани в прахта.
София 2017
Преминаващи пространство – високо над Майн
Струните на ветровете от стъкло, сиво-синя острота
Архитектура на паметта
пресичаща
полетата на търговия на едро, вода и пари
преминаващи
крака, ръце, умора, забрава, невъзможност за връщане на
около 10 хил. евреи в периода 1941-1945 г.
преминали
пространството на тъга към складовете
на мечти, очаквания, дрехи, пари, сълзи, обувки
отправени към концлагерите
по коридори
Струните на ветровете от метал-артерии-памет
оптягат времето в което пребиваваме,
набързо
и в коридорите протича много атмосфера на пътуване
Преминаващи пространствата
Затворени врати
Неконтролируеми кабини на земно притегляне,
пътуват
Нагоре и надолу, наобратно
Изтласкани от невъзможност
за достигане
на атмосфери с много пре-ухания
А скъпите парфюми изтъняват и изтляват
изпаднали цветя от стари-скъпи-вази-саркофази
Едно непито, непоискано кафе – безплатно
Възможност от последният етаж на едната кула
Стъкло-зелени клони-метал – сиво-синьо-бяло
и преминаване в другата кула
отвън
е недокоснато усещането за мъничко летене,
преместване и преминаване
от личното в полу-лично и общественото
Кръстосаните тетива – стомана
обтягат
времето в което приминаваме,
летищните пропусквателни пунктове
са го замразили и спрели
за един час
разпределен във две височини от 185 м и 165 м
и невъзможност за свободно падане,
без предпазител и аеробно дишане
юни, Франкфурт, 2017
––––––––––
Преминаване през двете кули на Европейската централна банка във Франкфурт
Смъртоносни хапчета-реалност
На улицата тъканта е лепкава и твърда
Непробиваемите вкусове ме смилат
Изтласкват ме
Извън
От правата в която се опитвам
ДА ПРОДЪЛЖАВАМ
Извън витрините
от образи на купена реалност
Извън хлебопекарната на много сънища
създадени от ръчно смлени книги
Непотребни.
Изкуството е хапка безполезност
е надписа с който се продава мир и радост.
август 2017
Структурно-бяло-време
/издигане и влизане/
Високо
Миланската катедрала ме облива
винаги
със студена пот
от двете страни на времето
на контрафорсните наклони
в което се доизтичам
на ветрището и смазващата белота на слънцето.
Милано е град с много бели
извивки
Преди да погледна дребността на магазините-галерии
от последното място
на безопасността
видях кодовете на транспортните артерии
докарали ме до другото ми впечатление-мечта
от преди 6 часа – далеч
Назад
в нетърпимата белота, на събърба
насочил магистралите си
Далеч
и
Близко
докосващи белите завихрящи се
структури-мрежи на времето
изопваща сетивата гравитация
Без да говоря извървях не-времето-пространство
на Fiera Milano.
Архитектурата е
пропиването в което
тишината, метала и липсата на невъзможност
срещат нетърпението на радостта ми
Самота, абсолютно прави магистрали,
дизайн и производство,
недостижимост на технологията
и
удоволствието да я наблюдавам
извън и вътре в нея.
С часове
на слънце, без памет, до припадък,
едвам
в космическата капсула на тоалетната до метрото
чакаща светлинната скорост на мотрисата.
Прибрах се
В града
Вратите на Миланската катедрала, вече ги затвориха.
Спомени от едно пребиваване в Милано, страховитото бяло великолепие на катедралата и посещението на не работещото, извън сезона, невероятно архитектурното бяло-структурно-пространство-гравитационна мрежа на Fiera Milano.
Точка на пресичане
Времето, в което
извървявам и изхвърлям
невъзможното постигане
към
Свободата да съм
е
Времето, в което се разделям
с искания в прости форми –
нагоре се изтичат
надолу се отварят
От другата страна
на светофара
е
бяло-черното поле
забрава
Пресечна точка на тъгата.
юли, 2017
Един изтръгнат спомен за филма „Левиатан“
Левиата́н (Дракон, Drakon) (древноевр. – навит, лъкатушен змей) –библейски демон и „чудовище морско“ с формата на змей, понякога отъждествявано със Сатаната. В Книга на Йов е наречен Цар (Йов 41:26).
–––––––––––
Очите на застинало море
на север,
далече без надежда
Метално синьо с много сьомга
необработена, без жалост за ръцете
А те са винаги жени и с много празно време в очите
За хората е невъзможно
да преодолеят границата – самота
Един дълбокомислещ мъж, на думи
е спрял
и чака
да говори
на празното пред него
в калта и ветровете
От черното му расо падат сълзи,
отблъснати от огледални нишки
втъкани във метала на сърцето
Готов е да строи заводи и летящи хора
Едни изтръгнати от времената кости – чудовищни
и нямащи прегради в страховете – затихнали протяжни звуци
Брегът е пъстър с тях, а те са бели рани
Стените ранно боядисани във бяло
на църквата
в която има множество очи, без поглед
Поместена на остров – бял затвор на думи-без-значения
А костите на морското чудовище
Отпращат ветровете
оставайки следи
на загуби,
по северните бреговете, далече.
списание „Нова социална поезия“, бр. 8, септември, 2017