взех се в ръце –
вдигнах ръце
от живота
първият мой личен сняг
рисува стъпките
от моето заспиване
до твоя сън
в забранения град на обещаната земя
в тайната стая на желанията
мисълта е излишна а доверието в дишането стига
издишването свири на гласна струна
без заглушители
песента е най-силна накрая
преди да излетим в спиралата
без гранична линия
между извивките
Йов и Ио
са бутикови издания
а ние сме легион
в собствените си
неотстраними утроби и ужилвания
в токсичното блато или собствения сос
сенките ни надвесени над нас съжалително
от вътрешността на зидовете
докато ние питаме
какво мога да знам
какво трябва да върша
и на какво бива да се надявам
в сянката на нечовешкото
забравил си
как се акушира събуждане?
спирачeн път на любовно колело
чезне в оградата на чужда сянка
затъмнението е далечен плод
наопаки не съществува
там
по мотиви от Шрьодингер
ако не сме субатомни
суперпозицията дали помага
за (мета)физиката на любовта
желателно е да не умират котки
а гостите от Дания да не намирисват на гнило
слънца
пречупени
в стъклените ръце на локвите
отглеждам такива ръце в дълбоки чинии
маркирани и индексирани с печата на зимата
с ягодово сладко оплескани
в синьо небе огледани
от кафето ми дими
усмихнат услужлив джин
не му изричам желание
на глас
точките на пречупване
между течното стъкло на мислите
и въздушното течение в устните
вещаят поляризация
северно сияние
заседнало
в гърлото
нощта е в дирята на сълзата
подвижно скривалище
да очакваш неизбежното
или да бягаш от неочакваното
в еднаква степен осъждат
на инсомния
списание „Нова социална поезия“, бр. 7, юни, 2017