*
Напоследък свикнах да я има само липсата ти.
А когато се появяваш с лекотата на сянка
и изчезваш с бързината на въздишка,
протяжното мълчание е единственото
доказателство за съществуването ти.
Напоследък свикнах
да те няма
нужда да се връщаш.
*
Разпиляна на поляна
с маргарити
събери ме
изплети ме на венец
положи ме върху немирните къдрици на момиче
което се усмихва така на тебе само
разпилей я на поляната
с маргаритите
остави я недовършена
да се събере сама под контура на венеца
*
Всичко искам да изстрадаме
не сме страхливци
да си отрежем крилата
и да пропълзим до ада.
Ти си патериците на моята осакатена душевност
и ходиш по вода
Всичко искам да страда по нас
веднъж (из)горели
крилата ще ни бъдат тежест
патериците сами ще ме напуснат,
Защото моята душевност – това си ти.
*
Времето прекарано с теб и без теб изтича еднакво –
болезнено бързо
и болезнено бавно.
Контрасти №2
Ти си пиршество на сетивата
пролетен цъфтеж в стомаха
късно есенен нюанс на залеза
топящ се лед при допир с устни
бялата длан на иначе събрала цялото лято в себе си кожа
сутрешно кафе
чаша вино в петък вечер
вятър на промяната
страх да не загубя себе си със тебе
сюжетна линия носеща на гръб целия спектакъл
думата любов произнесена с привкус на небцето
сън под открито небе
истината когато очите са отворени
мечтана реалност изрисувана от тъмната страна на клепките
ехото в моята пещера
корабът който пусна котва на моето пристанище
и пристана.
*
ръка на врата
уста в уста
стискай
дишам през пръсти
стискам
дишай както можеш
изпий въздуха от дробовете
извади душата от тялото
раздели любовта от същността
погледа остави празен и прозрачен
хвърли камък – счупи го
хвърли камък – размъти водата
дишай
лошото тепърва предстои
списание „Нова социална поезия“, бр. 7, юни, 2017