поезията е смърт
размерът
няма значение
пътят към ада
е постлан
с поезия
смисълът на живота
светът е зло
и ще вземе своето
останалото ще довърши
смъртта
важно е само
нас да ни няма
*
от романите
на димов
най-малко
харесвам тютюн
защото
всичките ми души
са осъдени
между краката ти
само езикът ми
знае
как
да мълчи
неделно училище
в рая
съм съученик
на сина ми
икар
любовта ни
винаги
ще означава слънце
на езика
на пеперудите
10
каза ми
пиши много
за да останеш
с десет стихотворения
а аз написах
десет
за да изчезна завинаги
гласове
единствената
разлика между
поета и шизофреника
е че единият от тях
си води бележки
последният анти-лайфстайл поет
искам
на гроба ми
да пише –
не спонсорира
във фейсбук
нито една
своя публикация
по еторе скола
любовта
е като обувка
колкото е по-малка
толкова повече
ни убива
александър иванов
въжета
мостове
наркотици
алкохол
а аз избрах
поезията
в живота
всичко освен смъртта
е изгубено
историята
е постоянно
изнасилвана жена
която иска
най-накрая
да свърши
*
поезията е най-яркото доказателство
че не си поет
отсъствия
по какво
ще познаете
че е дошло
царството небесно –
няма да има
литература
никога отново
няма да се обичаме
защото ще се обичаме вечно
думите
свършват в устата ми
като теб
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017