самоубийство
въжета
мостове
наркотици
алкохол
а аз избрах
теб
смърт
усмивката ти
е поезия
която само смелите
ще напишат
обет
ти и аз
докато смъртта
ни изневери
*
аз имам две страни
в тъмната е всичко
онова което обичам
а в по-тъмната
си ти
дестинация
любовта
никога не е
била
ако след нея
все още дишаш
любовта
никога не се е
случила
ако успееш да я
преживееш
любовта никога
не е била
по-красива от
смъртта
любовта
никога не е
била дестинация
само твоята
ми показа
че греша
*
понякога човек
се самоубива
и продължава
да живее
със себе си
в това
се състои
наказанието
широко затворени очи
думите
свършват в ръцете ми
като теб
кино за възрастни
ти си любимият ми филм
който съм гледал
няколко пъти
но никога до края
мостът на влюбените
вместо да
скочим в тъмното
ще е по-хуманно
да се обесим
по светло
колумб
създадени сме
да не откриваме
себе си
в щастието
на другия
а само в
неговата болка
златният век
не мога
да разваля
сделката между
телата ни
защото смъртта
не връща
ресто
богове
бяхме едно
в леглото
докато любовта
не ни показа
че сме смъртни
нсп
за ментална смърт
предписваме от
нашата поезия
за физическата
посетете
личния си лекар
смъртта ми
носи името на
любовта ти
болката е
само катафалка
там
на Иън Къртис
няма болка
няма срам
няма любов
няма смърт
само сцена
на която танцуваме
изкуство за изкуството
сърцето ми е
музей на тъмнината
след теб
смъртта раздава
безплатни билети
за изложбата
на любовта ни
научи се да живееш
в тъмнина
само тогава ще разбереш
звездите
защо горят докато
умират
накарай ме
още веднъж да погледна
в теб
преди да затворя очи
накарай ме
още веднъж да те вдишам
преди да потъна в мрак
накарай ме
пак да сънувам
че сме едно
накарай ме
пак да опитам вкуса ти
накарай ме
още веднъж да настръхна
от твоята кожа по мен
накарай ме
да разкажа за твоето тяло
и твоето име
когато моля за прошка
когато съм
Страшния съд
ти
си най-достойната
смърт
за един недостоен
живот
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017