*
дали
устата ти
с която
ръфаш
като
бито
куче
от хляба
на живота ми
е чиста
колкото
ръцете ти
(играли
с посрани
ануси
на властни
мъжки
курви
на разсъмване)
с които
безмилостно
забиваш
на майка си
ръждясалите
кухненски
ножове
в гърба
приведен
до земята
от тежестта
на любовта ми
към човека
или
по начало
бездушна си
като
един
единствен
стон
след
сутрешна
чекия
потънал
в бездната
от сластни
крясъци
*
поглеждаш
с рибешки
очи
в очите ми
а те
отвеждат те
до дъното
на океана
в душата
където
тежко
като
котва
спуснато е
личностното ми
разстройство
обожавам те
и те презирам
погнусен съм
хлипам
хвърлям
блъскам
с лекота
събарям
замъците
ти от пясък
а усмивката ми
сатанинска
играе
ведро
по посърналото ми
лице
искам
греховете ти
и Бог ми е
свидетел
ще те удуша
в съня ти
за да те
създам
отново
обляна
в кръвта ми
*
кървиш
любов
до безсъзнание
когато
чувстваш
как
на устните ми
пиката
студена
те
пронизва
там
отдолу
където
все
още
си
божествена
мелодия
*
да се
обичаме
с любов
по котешки
чиято
нежност
способна е
да връща
с топла
ласка
мъртвите
от гроба
аз
ще бъда
димния
сигнал
на острова
безлюден
заключен
зад
бадема
посаден
в очите ти
наместо
пищно
украшение
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017