*
ако сърцата ни
не бяха толкова изгубени
нощем
щяхме да чуваме
как звездите
се обичат
*
връзката
между смъртта и поезията
си ти
*
душата търси изход
от агонията
тялото го практикува
музика
вплетени в косите на бог
танцуваме яростно
убиваме звезди
създаваме хора
които не знаят
какво търсят
*
заключен завинаги
в смеха на спомена
аз виждам как всички
вече сме се случвали
нощ
поезията
затъмняваше лицата им
но за тези
които се обичат
времето не съществува
*
телата ни
се обичат истински
нека изпеят
своята кратка песен
след това
всички знаем какво следва
incest
слизам
в ада на поезията
лазя по стълбите
дните са къси
и мръсни
стиховете ни изяждат
отгоре
бог ни се усмихва
и ни обръща гръб
агония
поезията и смъртта
се гледат в очите
поетът седи отстрани
и чака
*
по ръба на безумието
и нелепите мечти
се стича поезия
разлива се
и ни убива
гледа смъртта
в очите
мълчание
светът
мислите
чувствата –
всичко
сме аз и ти
с кръвта на слънцето
потъвам
в мрака на поезията
небето умира за секунди
издишвам те
и лек за тази болест
не съществува
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017