скъсана книга
боли ме
двустранно
когато разлепяш
страницата си
от моята
небе
в лицето на погубените рози
откривам огледалото
над себе си
където раните ми
са чупливи
*
любовта ни
е белег
оставен
от последната
ненанесена рана
*
без теб
съм като бутилка
захвърлена
в океана
на съмненията
че пукнатото
по мен
никога
няма да стане
писмо
*
ти си
като аларма
на часовник
в понеделник
чакам те
а когато
дойдеш
внезапно
се страхувам
че си краят
на бъдещето ни
заедно
*
планиращите бъдеще
са преходни
защото никога
не си прощават
миналото
*
счупеното легло
е като пропиляната любов
колкото и да го поправяш
винаги нещо ще скърца
и ще пропада
до момента
в който
не решиш
че е време
за ново
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017