*
толкова много
филми на ужасите
сякаш не им стига
филма на ужасите
в който живеят
*
Най-добрите стихове се пишат
след 22:18
когато
за жалост
вече съм заспал
*
който е измислил хайку
ще е бил много уморен
*
любовта е мълния
всичко друго
опити за обяснение
на електричеството
*
бъди
какъвто си
ако знаеш
какъв си
едва ли щe бъдеш
какъвто си
*
аз съм
нощна птица
принудена да лети
през деня
*
когато всичко сме си казали
да помълчим
но трудно е
когато всичко сме си казали
*
Често се разминаваме
Аз измислям сюрреалности
А ти ми пишеш
Пак си се вкиснал
Налага се
Да огъвам пространствата
Докато
Успоредните им се пресекат
В безкрайността на нашите монолози
А времето
Обърквайки координатните системи
Посипе кръстовищата
С цветни стъкълца от светофари
Когато ги събираш
Стъпвай внимателно
За да не преминеш
На червено
*
времето прави каквото си иска
крие се
и го няма
няма време
за дълги мисли
няма и мисли почти
безвремие
безмислие
безмечти
––––––––
закуската е с вкус
на безвкусна кифла
*
вземи си матурите
за да не работиш
не ги слушай
лъжат
аз ги взех
и
работя
помни винаги
грозни жени няма
но красивите
каквото и да значи това
са с предимство
в подсъзнанието на зрителя
*
Кризата на средната възраст
Прави отчаяни опити
Да те направи вечно млад
Или вечно глупав
*
листенцата на маргаритките
изгубиха пророческия дар
направѝ запитване
на лични
Залезът на октомври
Октомври
Природата е петдесет годишна
Все още красива
Прошарена
Знаеща
Какво иска
И
Какво не
Познала вкуса на доброто вино
Топлината
На огъня в камината
Седяща елегантно в креслото
С догаряща цигара
Почти замислена
С едва забележима усмивка
В ъглите на устните
Дискретно червени
Да
Какво ли би изненадало
Непогрешимото й обоняние сега
Посреща хладнокръвно
Зимата на осемдесетте
И
Залеза на Октомври
*
отворил широко прозореца
слушам птиците
пожелах си
такъв да е края
сред птичи песни
през май
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017