*
стопиха се снеговете
и аз нанякъде
с дадения ми от боговете
статут на бежанец
*
и една дума
стига понякога
да се обесиш
сам
*
прагът е отвътре
и отвън
тишината
в стаята ми пази
*
тая капка
вляво от клепача
радост ли е Боже
или плача
*
от сянка до сянка
от припек до припек
стигнах почти
същината
*
прегърни поне веднъж
омразата тогава
тя ще ти подскаже пътя
да посрещнеш
любовта в сърцето си
*
тоя ден ме доуби
покани ме
на гости
сълзата на дете
*
ще дойде сънят
зеления
и ще стана
растение
*
черната проза
наднича
отвсякъде
с розови очила
*
онова с луничките
с басмената рокличка
с тънките токчета
къде отпраши момиче
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017