Нека помълчим
обличайки се един друг
в толкова много думи,
все по-трудно
се събличат душите ни.
*
Ако
то не те търси,
и ти
няма да го намериш.
*
Научих се
да стъпвам бавно
по стълби, лед и скали,
през мъглата, реката, гората.
Бавно да говоря и
бавно да мълча.
Всяка хапка
бавно, бавно да сдъвквам.
Ароматът на утрин,
дъжд и цветя
да поемам
бавно.
Животът порасна
и стана дете,
изгуби се
времето в мен.
*
Някой скита в съня ми,
а щом се събудя,
аз скитам в неговия.
*
Казват,
че сърцето е голямо
колкото юмрука.
Ако
и двете са затворени,
ще можеш ли да плуваш?
*
Как да е тиха нощта ми,
когато
твоето мълчание крещи.
*
Да замълчиш,
за да изречеш неизречимото
да откриеш смисъла
в думите, които отсъстват.
*
Ти ме излъга.
Каза ми,
че ме обичаш до смърт,
а сме по-живи от всякога.
*
Исках
да затворя тази книга
но се оказа
че тя е живота ми.
*
Нощ е,
аз и сянката ми,
всеки от нас по своя път.
По изгрев
някой от нас
ще е различен.
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017