минало време
имахме времето да създадем
любов
неписана от поета
нечувствана от обичания
невиждана от всевиждащия
а имахме ли любовта за да създадем времето
времето с теб
показа
как часът
е равен
на минута
денят на час
годината на месец
имахме любов
времето мереха
бедните
всяка мисъл за теб
разкъсва психиката
на малки парченца
безпощадно
изсипани
в кошчето
на живота
страници
всяка изчетена страница
от книгата разказваше за
любовта ни
а всяка следваща – празна
субатомни чувства
от толкова сливане духом
усещам аромата на тялото ти
като природна картина
с мрачни дни
и гръмко небе
разрязващи
всяка частица
от света
влизаш
под кожата ми
отдаване
не мисли
не питай
не разбирай
твори
създай
впусни се
не чакай
кога последно живота те изчака
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017