*
Сложно е в болницата,
лекари дебнат отвсякъде.
Без малко да ме излекуват
от теб.
Страхът стиска зъби.
Моли те,
плъзни бял чаршаф
с твоята нежност
по кожата ми.
Покривай ме!
Обяви ме за мъртва
и ме изнеси на носилка!
Болката е спасение
*
Искам да напиша стих,
без който да не мога,
когато мога без
себе си.
*
Трудно е да извадиш
луната от кладенеца
на жаждата.
Онези захарни петлета,
които ще удавим,
трябва да кацнат
на рамото й.
*
Чуваш ли как хвърля дъждовната си мрежа
богът на рибарите?
Чуваш ли под чадъра на реалността
как се събират обратните посоки,
а ние догонваме своето съзнание?
Чуваш ли как орехът се съблича
и няма кой да поеме дрехата му?
Чуваш ли небесното завещание
на още безплатните сънища?
Чуваш ли господаря на разсъмването
как взима росата на рогата си?
Чуваш ли как сълзи давят
онзи ангел в иконата?
Чуваш ли приказки от избелелите фотоси
в гардероба на пенсионирания клоун?
Чуваш ли как липсва дванадесетият час
в часовника на призрачната кула?
Чуваш ли как пия от ръба на водата,
а шишенцето с отрова губи самочувствие?
Чуваш ли свещения безпорядък
от допира с излекуваната музика?
*
Слънчева хипогликемия
От праведните
Умрели напролет
*
Поглеждам нагоре
и небето го няма,
само сянката ти
закрива дървото,
което направихме
родословно.
Подарява ми ден,
който
протича бавно
и заравям
премълчаните думи,
за да поникнем
в огледало
без навик.
*
Любовта не свързва с конец,
а с ластик
и не се къса връзката,
а се изпуска.
*
1+1=2 а 2-1=0
На езика на миналото
аз без теб съм била едно.
На езика на бъдещето
аз без теб ще бъда кръгла нула.
*
Без думи пътувам във времето.
Където има смърт,
винаги ще има смърт.
Има причина да ни няма в бъдещето
и никой няма вина.
*
Аз те измислих съвършен,
толкова съвършен,
че да живееш
и след смъртта ми.
А Господ нямал двойници?
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017