упражнение по солипсизъм
единствената ни възможна ласка
да очертаваме собствената сянка
с въображаем перманентен маркер
всеки върху лицето на другия
*
телата ни са облаци
в течното стъкло на света
дишаме през думите и изреченията
докато размазана от юмрук мушица
не постави точка
върху третото ни око
*
нашата опера
винилова наранена плоча
иглата прескача
и все се връща
на мястото:
там
*
анушка майка ми
в купел с олио ме кръстила
ударите под кръста
да протекат гладко
като по мед и масло
без филията отдолу
за буфер по съвместителство
по повод едно събитие
вчера ядох телешко варено
каза младият изискан господин
с красивия пуловер
той знае какво означава
синдром на придобита
интелектуална недостатъчност
*
не дишам
въздухът само си говори нещо
с алвеолите ми
и не подслушвам
неуместно е това да се прави
без компас
*
протегнати към огъня
препечените филийки миришат на облаци
съсирени сме преди да хвърлим отгоре сиренето
вместо въглени
зъбите ни нестинарски потракват
езикът е старо куче
не се трогва
зима като зима
*
око на буря
удавено в чаша
техника за спасители
*
непрякото съобщение
запазва красотата на палимпсест
с който ни дели
един слой боя
*
извадете по един празен лист
ако нямате празен, може и есенен
в краен случай – тревен
не го пълнете
отпишете се
без подпис
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017