*
Котките имат девет живота.
На мен ми стигат само два.
В първия ще те обичам.
А във втория
ще се надявам
да ми отвърнеш със същото.
*
Любовта
е тиха
с налудничави мисли
обладана от поезия
изискваща времето ти
раняваща
Любовта е
последната доза
на хероинозависимия
от която
той никога не умира
липсващото парче
от счупената чаша
егоистична
хищна
блудница
не виждаща по-далеч от носа си
ненаситна нимфоманка
плъзгаща тяло по ръба на бръснача
*
предъвквайки устни с вкус на теб
те изпращам на перона
себе си изпращам
без надежда да се върна
себе си губя
както се губи копче на риза
за последно погалена от ръката ми
преди да я захвърлиш в куфара
*
Любовта ми към теб
е като въздуха.
Когато те няма
получавам астматичен пристъп.
*
бавно
да разкопчаеш блузата ми
до приличното копче
да не спреш
да продължиш
да ме стопиш
да изчезна
като ненужно междуметие
между теб и мен
да се родя отново
в очите ти
и първото което видиш
да съм аз
*
усещането за безвремие
когато вали
и мокри до кости птиците
спомени за откраднати целувки
размиващи се
във витрината
на магазина отсреща
и учудените погледи на минувачите
завиждащи на ръцете
с преплетени пръсти
и смехът никнещ
след стъпките ни
Хайку
Пролетен вятър.
Врабчетата кълват
вишневия цвят.
*
диалозите ни са
като високочестотен ток
разместват клетките ни
навлизат в кръвта ти
карат онази вена на слепоочието ти
да тупти в ритъма на аржентинско танго
нахлуват в сърцето ти
спъват се в запетаите ми
тиретата ти ме дерат до кръв
а многоточието
е като кардиограма на умиращ
*
сърцето ми
все още не е изстинало
късно вечерта
го притоплям
в микровълновата
и чакам момента,
в който
ти
ще огладнееш
*
аз съм на едно щурче разстояние
стоя на ръба на листото,
като дъждовна капка
застинала
миг преди да полети в бездната
аз съм на едно щурче разстояние
като нощна пеперуда
мъдра
с опърлени от луната криле
аз съм на едно щурче разстояние
бодлив храст
приютил съня на змиите
аз съм на едно щурче разстояние
ходя по ръба на бръснача
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017