*
добър вечер
и отварям менюто
поръчвам си лудост
за цената ще се договорим
когато всички си тръгнат.
познаваш ме по
начина на пиене
винаги двойно
лед за всеки случай
само ако се опаря.
познавам те по
маниерите
носиш ми бутилката
леда го спестяваш
както и чашата.
напиваш ме с фанатизъм
а аз бързам да ти платя
на масата бара и пода
и да си вървя
за да не ми донесеш
втора бутилка.
Ако ме отровиш, утре няма да ми се пие.
*
Фар в средата на бермудския триъгълник-
единствен ориентир.
До там не се плува, не се лети,
не (се) съществува
живее се, когато спра да оцелявам.
Ако светлината изгасне
изгубени сме,
но не чак –
очите свикват с тъмнината
а тя най-добре ни познава.
Набожно
ще коленича пред Греховете ти
и ще им се изповядам –
полагам ръка върху стара Библия
и впивам нокти
в клетва за вярност към Хаоса, който ти принадлежи.
Страстната седмица е твърде кратка –
опрощението идва с причастие.
(Съпри)частна
си
ми.
*
последствия от непоети рискове
действия от незаченати мисли
хаос в сбъднатия ред
и сбъдване в неродена идеология
въплъщение в несъществуващ герой
рай в несътворена приказка
оксиморони в хармония
раздор между ангели във ада
7-те смъртни гряха удвоени
за по-пълноценен живот
п.с. поеми рисковете
за да бъдат оправдани парадоксалните ми наклонности
*
И ще се удавиш в последната глътка вино в чашата ми, хващайки се здраво за масата, за да не паднеш. И като видиш фасовете в пепелника, ще се строполиш на земята, осъзнавайки, че устните ми са били последно върху тях. И парфюмът ми ще те удари в сърцето, защото цялата стая е напоена, обладана от него, въпреки че се опитах да ти помогна, оставяйки прозореца широко отворен. Една цигара време не, а цяла кутия ми отне. И когато промилите алкохол изветреят от кръвта ти, ще разбереш, че отговорът на въпроса „Какво правиш там“, е:
Бях тук,
завещавайки ти всички спомени,
И няма да се върна.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017
<3