Мастилото се оказа
моят порок,
преди пет години
развих зависимост,
началото бе с машинката
и игла,
мастилени грамове,
изписващи лична история
по плътта,
сега разливам мастило
по листа,
описвам в стихове живота,
метафорите лични, дълбоки
не винаги биват разбрани,
пиша за себе си,
за пороците на народа,
за столицата
…
развивайки мастилена зависимост!
Където има ме – тук съм,
а мислите ми някъде са,
съответно няма ме – там съм,
сам съм – така пожелал съм,
там съм, а мислите ми
тук са, жив съм,
изживян, не доживян съм,
сън съм недовършен,
тук съм, а сънувам
как там съм.
Провокирайки желанието
всеки миг
с теб да запечатам,
да го опиша
и докато го
правя на лице съм
със същата тази
усмивка,
която ми даваш,
желая всеки момент
в кадър да хвана,
ти тук,
ти там,
ти някъде,
ти навсякъде,
а аз или зад листа,
или зад апарата
ще те запечатвам
оставяйки спомена
за теб,
и когато един
ден спра,
няма да има спомен
от мен,
но аз ще имам
час от теб, изписана
в кадър
Обстановката се промени,
стана тиха,
изискана,
със свещи,
скъпо вино,
цветя,
елегантно облекло,
черни нюанси – стилни,
разговори тихи,
премерени,
на фона на поезия.
Сдържано поведение,
скрити емоции,
прикрити,
без сълзи
палиш свещ,
от виното отливаш,
полагаш цветя…
Погребенията са
като светски
събития.
Обещай ми един
последен танц,
под дъжда,
в сърцето
на стихията,
просто танцувай,
без да мислиш,
усети вятъра,
галещ те цялата
и листата жълтите,
целуващи те
плахо,
обещай ми
този танц,
знаеш,че
ми го дължиш,
когато всички
бягат и се крият,
аз и ти ще танцуваме
в стихията,
превръщайки първият ни
танц в последен
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017