***
винаги ме е бивало
с ученето
бях отлична по
всяка дисциплина
отлично се научих
да се скривам
в себе си
от другите
да прекарвам там
нощите си,
а денем –
да замаскирвам
тъгите си
да допускам
всеки
до повърхността,
а само единици –
отвъд нея
научих се
да се влюбвам
повече в мисли
и по-малко в хора
да скривам
вселени
зад клепачите си
и мълчания
зад думите си
да бъда различна
всеки път
според
времето
и
обстоятелствата
(но всеки път –
недостатъчна)
научих и за
земното притегляне –
че заради него
не мога да полетя
без крилете си…
и че съм каквато съм,
защото нещо в
подредбата на
атомите ми
жестоко се е объркало
научих се да живея
в симбиоза
с демоните си
и че реалността е
въпрос на въображение
научих се да завързвам
ветровете си
за опашките
и да побирам океани
в очите си
на толкова много се научих…
и само на едно не успях
така и не се научих
да живея
Гоненица
играем си
на гоненица
бягаме
един от друг
един след друг
и тъкмо, когато
разстоянието
се скъси
единият набира скорост
и се отдалечава
Паразит
инвазирай в мен
усмъртявай клетките ми
разкъсвай тъканите ми
причинявай разрушения
навсякъде по пътя си
преплувай
кръвоносната ми система
и си намери
ново местообитание
обитавай
сърцето ми
***
това помежду ни
на първо място
беше химия
сблъсък между погледите ни
ефективен удар
който водеше до
протичане на
реакция
след това
заедно изучихме
цялата анатомия
кога се учестява пулса
кога спира дишането
кога и как реагира тялото
на докосването на другия
с теб преоткрихме
законите на Нютон
аз винаги запазвах състоянието си
на покой
докато ти не ме изведеше
от него
и винаги ти действах с инат,
равен по сила,
който ти отклоняваше
в обратната посока
с теб до съвършенство усвоихме
броенето
брояхме
дните
часовете
минутите
и секундите
до преди да се видим
а след това
забравяхме
за времето
това помежду ни
беше повече природа
и по-малко наука
трябваше ли
да го превръщаме
в история?
***
аз съм междинна гара
преходна дестинация
сезон за миграция,
през който всички преминават
съвсем за кратко
отбиват се
за да си отдъхнат
върху устните ми
да стоплят ръцете си
в ръцете ми
да заситят глада си
със соления вкус на кожата ми
да намерят убежище
в очите ми
само за да го напуснат
толкова скоро
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017