Тайминг
там където свършва
пътят
на дланта ти
свършвам и аз
Lotus Flower
Ценни си недостатъците,
те са по-достатъчни
от всичко.
С теб изтръгвам
сърцето от корена,
кучето ми се казва Боклук,
млякото стои развалено в хладилника с дни.
От снощи имам една мъртва елха
и един по-малко мъртъв човек до себе си.
Сома
Тялото на любовта ти
лежи безчувствено
върху асфалта.
Тялото на любовта ми
виновно гледа от високо.
Birth
Ти си пъпната връв
на самотата ми,
режа те
и започвам отначало.
Бог
Да не вярваш в други, освен мене,
да не вярваш в други, освен мене,
да не вярваш в други, освен мене,
докато и аз не повярвам в себе си.
Абстиненция
5.0 / 1
Разрушени млади хора
търсят наркотика на живота си,
дланите им се потят,
дишането е на пресекулки.
„Мислех си, че няма
да се чувствам никога така отново.“
Лежат голи на пода,
след поредния удар:
„Разкажи ми повече за себе си.“
Кръвта им започва да ври,
залитат по улиците,
пълнят с цигарен дим
емоционални кладенци,
искат да надникнат вътре в себе си,
но стомахът им е свит на топка,
не спират да треперят.
„Този път излязох чиста от това.“
Имам изненада –
вътре си и с двата крака.
Love story
Любовта ли
ми се стори,
или ти ме гледаше
убийствено
довечера?
***
Не се страхувам
от нито една дисоциация
на личността ти.
Ти си моите сблъсъци,
трепети,
конвулсивното търсене
на усещането за високо
и лудото бълбукане отвътре,
което ни накара да сме живи.
Клопка
Да се чудя какви бонбони
харесваш
и да стоя с часове
пред витрината
на някоя сладкарница,
като преоценен експонат,
а отвътре да ме гледат и да мислят:
„Каква глупачка,
за кого й е мъртво отвътре?“
Времето минава бавно,
алкохолът е ръка на приятел,
а ти изобщо не заслужаваш
да те сънувам в събота вечер.
Pure morning
С цигара в ръка,
обърнал гръб на живота,
стоиш пред платното
на твоите мисли,
ръката ти – с тремор,
сърцето е празно
и толкова тихо,
че почти не се чува,
лежиш на платното,
оставен без дъх
и не помръдваш.
Изчезващ вид
Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си.
Ръцете ми са лопати,
сърцето – лунатик
с биполярно разстройство
Анксиолиза
Когато душата ти е в хладилника,
а щастието – в петата на крака,
и не можеш да го извадиш от там,
когато животът свършва без да ти каже,
си спомни че искаш да пипаш косата ми,
че самоубийството е най-лесния начин,
че има по-големи неща от това
да наливаш Бог в чаши
(или в себе си).
Инжектирай си любов
и спри да мислиш,
иначе ще се побъркаш още повече
и ще ходим заедно на психиатър.
Хромозоми
Направен си от глина.
Пръстите ми
потъват между ребрата ти.
Ще те ремоделирам
по мой образец,
ще те превърна първично
в Адам
и ще те захапя
като ябълка.
Ще те върна назад към предците ти,
докато не станеш
хромозоми.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017