Приготвяне на багажа за път
Животът ми в малко се побира.
В раницата пъхнал съм прилежно
две тъжни ризи
и чифт
от най-самотните обувки.
В отделен джоб си нося
греховете.
Понякога тежат, но карай.
Какво ми струва –
ще натъпча
и една несбъдната любов
отгоре.
***
Любовта е кофти татус,
влиза
дълбоко под кожата
и после
няма изтриване…
Уроци по рисуване
На този свят
всички се раждаме –
черно-бели човечета.
А после сред контурите
започват да се раждат
цветове:
червено и тъжно;
омраза и студ;
страх и надежда;
дъга и небе.
Рисуваме един върху друг,
но най-вече цапаме себе си.
И животът, не щеш ли, започва
да прилича почти на изкуство –
сред безброй идиотщини
се случва и малък шедьовър.
13 декември
В такива сутрини умираме.
В дни като този
Господ изтупва
белите грехове от душите ни
и те се посипват над земята.
А долу си мислят,
че ето – най-после
дошъл е снегът.
Еволюция
Когда закончится нефть
Ю.Ю.
Когато затворят
всички бензиностанции
и сложим край на петролния век,
има шанс за маймуната –
да слезе от бавареца
и отново да стане човек.
Защо се самоубиват поетите?*
От две седмици звъня да ги питам.
?!?…
Вероятно им се повръща от нас
и нашия мелничен ритъм.
(*Из „Смешна игра с въпроси,
на които не търсим отговор”)
Глобализация
Китаец с камера
пазарува под Пратера
най-новата стока,
дошла от Китай.
Моят дракон
Моят дракон
е съвсем обикновен дракон.
Не знае какво е инфлация
и не може да си направи кариера.
Предпочита да се надбягва със залеза
и да хапва студени спагети
от вчера.
Моят дракон
не знае какво е луксозна почивка.
Той няма паспорт
и не пътува
по екзотични маршрути,
но когато разпери криле –
обикаля Земята
по няколко пъти.
Моят дракон
е наивен и глупав.
Той все не разбира
страстта ни към тухлени клетки.
И още не схваща, горкият,
колко щастие можем да сбутаме
в нашите мебели,
хладилници,
печки.
Моят дракон
е необразован и смешен.
Знае само как да обича.
Разбира тъгата и болката,
подкрепя ме
с всичката своя
драконска сила…
И толкова.
Моят дракон,
да знаете, е истински дракон.
С бронирано тяло, сърце от жарава
и чувства по-крехки от креда.
Но от време на време
ме обземат съмнения:
Къде свършва дракона
и къде почва човека?
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017