Виктория Димитрова – Котешка неделя

***
така и не успя да ме научиш
да пия
да пуша
да играя на табла
да закусвам рано в понеделник
да разливам водка в 11
да говоря в рими
да не гледам новини високо
научих се
да искам повече –
моето всичко
беше твоето
твърде много

***
излязох навън
без палто
пуловер
шапка шал и ръкавици
да опитам от студа
безотговорно
точно както опитвам
теб

***
всички
имаме
призраци
само от твоите
не се
страхувам

проста математика

когато едно
делено на две е
отново едно
никога не е било
цяло едно

***
на мястото където
аз реша да сложа
точка
бързичко минаваш
сякаш предусещаш
точката изтриваш
и я правиш запетая

***
казват
щастието обича тишината
ти защо викаш?

удавник

пуснах те по течението
обърнах се и
потъна
много добре знаех –
без мен не можеш да плуваш

***
най-добре
те пия сутрин с кафето
преглъщам без да ми горчи
забравям за всичко
изливам го когато изстине
защото знам кафето сутрин и ти
сте ми нужни
горещи

***
и само
белегът от изгорено на бедрото ми
и само
откъснатото копче от ревера ти
ще помнят
какво торнадо е било
а не защо
свърши

***
вчера предизвика времето
понеделникът да завали
да е студено
винено
сърдито
и да е безвремие
пожелано
сбъднато
понеделникът замръзна
останалото си е същото

пролетно почистване

аз съм ужасна чистачка
отнема дни
разсейвам се
спирам се в спомени
разглеждам снимки
мисля препрочитам касови бележки
и накрая винаги оставям малко непотребности
за следващата пролет
така е и с теб –
винаги отнемаш твърде много време
за да те оставя и забравя

***
ще ти писне
да ти липсвам
ще ми писне
да ми липсваш
просто няма да е днес
след време

***
котешка неделя
притискаш ме
целувка бърза
ухаеш ми на
моя

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments