***
зимно слънце –
цепя си сянката
за подпалки в камината
***
зад стъклен затвор
наднича пеперуда
замръзнала от свобода
***
и дърветата плуват
и корабите имат корени
а хората са само стъпки
в снега
***
преспи от мисли
вълчи лапи броят
овцете в съня ми
***
сърцето ми облечено в
пълнолуние
потропва с токчета
по подиума на календара
***
птиците не воюват –
за храна за граници
камо ли за посоки
хармония
целуваме се
и в душите ни едновременно
ехо от устна хармоника
***
божествена мартеница –
баланс между
бели и червени
кръвни телца
***
снежинка на прозореца?
не! пеперуда
замръзнала от инат.
***
и тревата си рисува небе
за да има къде
вятърът да лудува
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017