Марио Коев – Недостатъчно кратки размисли

 

Днешният образован човек е естествено предразположен да възприема и да вярва в безсмислици и глупости. Собствено това е великата тайна на масовото образование.

…
Който е убеден, че не може да бъде манипулиран, окончателно е затънал в пашкула от полуистини, изтъкаващи модерната реалност.

…
Да се оставиш в ръцете на Живия Бог вероятно е много по-страшно, отколкото да живееш без Него. Разликата обаче все пак е в смисъла, не в емоциите.

…
Да се стремиш да живееш възможно по-дълго е неприлично. Да искаш да живееш кратко – богохулно.

…
Всяка приказка разказва част от историята на света, но историята на света сама по себе си е съставена от изприказвани частни измислици.

…
Величието на Йохан Себастиан Бах е в неговото занаятчийско чувство за дълг-в-битието. Днешните творци – с малки изключения – тайно вярват, че светът им е длъжен за нещо.

…
Насилническата природа на комуниста и подмолната лукавост на либерала са двете страни на един и същ съвременен тип. Хибрид, бавно и упорито съставян от змийската наглост на Смердяков и веселяшкото мошеничество на Чичиков.

…
Уютният прахоляк на занаятчийската работилница е далеч по-здравословен от стерилната безпардонност на днешния офис. И малко неща са по-смущаващи от опита за разговор между успешния мениджър и майстора ковач.

…
Ако някой вярва, че е консерватор, защото подкрепя либералния пазар, това просто означава, че напълно е объркал понятията си, не и професията обаче.

…
Интелектуалецът е интелигент без самочувствието му, а интелигентът – интелектуалец без мисленето му.

…
Не съм в състояние да кажа нещо повече от живелите преди мен, но мога да се опитам да повторя нещо за идващите.

…
Откакто занаятчийското майсторство се превърна в синоним на второстепенно умение, красотата на качеството отстъпи пред функционалността на количеството. Философският мит за „Бръснача на Окам“ се трансформира в технологичната утопия на трансхуманизма – един все по-самоожесточаващ се страх от времевото качество на живота на този свят и от сложността на човешката екзистенция.

…
Самоподценяването рано или късно преминава в презрение към другите. Самонадценяването – в банални пози. Човек е сътворен да бъде едновременно слуга-и-господар, твар-и-бог и липсата на йерархия го размива в абстракции. Явният упадък на уменията за абстрактно мислене е ясно свидетелство за това.

…
Необходимостта и случайността не са противоположни, а неправилно положени понятия. Случайността е необходимото срещу неотменните повторения в безкрайността.

…
Актуалната безкрайност е естественото място за срещата на християнската вяра с математиката.

…
Личното щастие лесно може да бъде укрепено върху нещастието на другия. Щастието на другия обаче много по-трудно може да послужи за укрепване на личното щастие. Пример как една баналност е винаги актуална.

…
Безпардонността на абсолютния монарх е свидетелство за него самия. Толерантността на висшия мениджър показва степента на културната дресировка, през която е преминал.

…
Любовта не е задължение, а битийна необходимост. Това е и причината да бъде толкова трудна за нас.

…
Любовта към ближния няма нищо общо с доброто възпитание, ала доброто възпитание е последната видима преграда пред безразличието към другия.

…
Ако размишляваш дълго върху даден проблем, това означава, че или не можеш да мислиш, или че проблемът е второстепенен.

…
„Бог няма” не е просто безумие. „Бог няма” е твърдение без изключено трето.

…
Трагедията на смъртта не е в нейната неизбежност, а в индивидуалността й.

…
Да си прочел много книги често означава да си манипулиран по много начини.

…
Жестокостта на атеиста е ограничена от реалността. Жестокостта на религиозния – от нищото.

…
Парадоксът може да бъде разпознат само от логично мислещия ум.

…
Безчестието рано или късно се превръща в идеология.

…
Въобразяваме си, че днешният свят е тясно взаимосвързан, защото мислим икономически, а не екзистенциално. Щом обаче се опитаме да екзистенциализираме, неминуемо навлизаме в големите икономически обобщения.

…
Езикът на политическата коректност е по-наситен с вътрешни отрицания, отколкото която и да било кръчмарска свада.

…
Човек не може да надхвърли гордостта на Луцифер, нито е в състояние да бъде смирен като Христос. Единственото, което може, е да се стреми да не отъждестви двете.

…
Приемаме, че животът е несправедлив, защото мярата ни за справедливост е тоталитарна, а не йерархична.

…
Депресията и болките са тежки за понасяне, но здравето на тази земя е неестествено и недостойно за човека.

…
Оптимизмът няма оправдание извън глупостта. Песимизмът – извън гордостта.

…
Да разбираш света означава да не разбираш себе си. Да разбираш себе си обаче значи, че нищо не разбираш.

…
Това, че не сме в състояние да опознаем себе си, е милост, дарена ни от Онзи, Който ни познава.

…
Да се стремиш да бъдеш оригинален означава, че си забравил, че си уникален.

…
Желанието да поучаваш другите се дължи на едно лъжливо вътрешно усещане за превъзходство. Пълният отказ да ги поучаваш – на незаинтересуваност. Не съществува среден път.

…
Колкото повече живеем, толкова по-самотни се чувстваме. Докато не ни проблесне, че това е поредната и вероятно последната илюзия.

…
Няма надежда там, където няма и усещане за незаслужеността на очакваното.

…
Мисленето не е даденост, а непрестанно изтръгване от напластяващите се една върху друга дадености.

…
Вярвам в Бога, защото Той все още не е самоочевиден за мен. Ако действително обичах Христос, нямаше да вярвам в Него.

…
Няма по-лесно нещо от опитността да бъдеш себе си. Няма по-масово явление от съвременния индивидуалист.

…
Никой не е в състояние искрено да целуне ръка, ако преди това не е наранявал. Обаче никой не е в състояние да обича истински, ако някога е мразил истински.

…
Непрестанното страдание и непрекъснатото щастие са фикции, измислени от поетите в стремежа им да изкажат смъртта приживе.

…
„Народ” е символът за тълпа в политическите уравнения.

…
Изтънченият вкус е препятствието пред безотговорната честност. Искрен човек е не този, който винаги казва истината, а този, който е готов съзнателно да понесе товара на лъжата.

…
Очакването на нещо в живота е резултат от несъзнателното движение към нищото.

…
Истински добър човек е само невменяемият.

…
Има ли по-празно нещо от безкрайна Вселена, изпълнена с интелигентни форми на живот?

…
Юридическата норма днес идва винаги като отговор на усложняване. Онтологията й е отрицателна дори когато езикът й е утвърждаващ.

…
Сложността на света превръща политиците в лъжци по необходимост. Проблемът въобще не е морален, а есхатологичен.

…
Размишлението също има своето четвърто квантово число. Или се задоволяваш със сложността на езика, или се опитваш да скочиш в неведомото, над което трепти той.

…
Метафизиката е укрепена върху строги понятия и категории. „Метафизичното мислене” рано или късно се опитва да ги надхвърли и се превръща в болнав мистицизъм.

…
Според една стара мисъл: „Магарето е в състояние да отрече повече, отколкото философът може да докаже”. В днешно време тя придобива своя „рекурсивен” вариант: „Магарето е в състояние да докаже повече, отколкото философът може да обори”.

 

април 2014 – май 2015

 

 

Comments

comments