любов
каза ми –
това е само сън
ако знаех че ще се превърне
в най-лошия ми кошмар
нямаше да затворя очи
щях да те гледам вечно
gone
погребах се в теб
изгубих се в отсъствията
които сега ми правят компания
стопих се между спомените
изгарям като фас
захвърлен в пепелника
димя в устата ти
това не е поезия
това е ерекция на самотата
с която правя любов
когато те няма
***
ще си счупя пръстите
за да не напиша нито едно
стихотворение за теб
четеш ли ме
виждаш ли ме
написа ли ме?
Г.
в ирисите ти открих
най-живописната картина на да винчи
аз съм мона лиза на изкуството ти
нямам цвят без теб
най-сивия ден е деня
когато си тръгна
надявам се това да е смърт
а не сбогом
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017