Хищници
Нахапахме думите,
закървяха истини.
Пороци
Портретът
на Дориан Грей
е детска игра
за сплашване
пред онова,
което виждаш
като отражение
в огледалото
на живота си.
***
Обеси
всяко съмнение
с примката
на смелостта
да живееш
напук
на страха си.
***
Неродените ни дъщери
плачат,
защото искат да имат
очите ти.
А ще е никога
***
Отвътре глухо кънтиш –
като в изоставена църква.
В мен се моли
друг.
***
Ще изтрия
с целувки мълчанията ти,
защото душата
говори с очите,
устните са създадени
за друго.
***
Ако липсите
си имат имена,
моята е неговото
с главни букви.
***
Докато гледаш
падащи звезди
в очите ми,
когато любовта умира,
си пожелай
да не ме желаеш вече.
И се моли да ти се сбъдне.
Докосване
Субатомите ти
ме помнят
във всяка вечност,
най-вече в онази,
в която ме забравяш.
Телефон
Животът ми
дава заето на твоя.
През другото време
мълчим.
***
За чуждоезичната песен
на сърцето ти,
бях сгрешен превод.
***
В църквата
на сърцето ми
молиш
за любовта,
която не давам.
Лудница
Блъскаш се
в себе си.
Няма път за навън.
Бягство
Тичам към теб,
за да се скрия от всичко
в себе си.
***
Най-дългото пътуване
е до сърце,
което бяга.
***
Любовта е
екстремност,
за която всички
са ентусиасти.
***
В капана за сънища
ще впримча кошмара
как си отиваш.
***
Думите за любов
се ронят като хляб
по път за вкъщи,
ела,
ще те заситя
с чувство.
***
В писмата за любов
на мъжете в историята
прочитам нашата,
за която още не си
ми писал.
***
Убежищата
никога
не стават
домове.
Няма да те скрия
от войната вътре в теб.
***
В пустинята
на сърцето ти
съм рядък дъжд.
Огледало
Гледам в себе си,
за да те видя.
***
Поговори
с бутилките
и чашите
как си тръгваш,
за да се връщаш
и как се върнах,
за да си тръгна.
Поговори
с другите жени,
които не са мен,
как ме мразиш
от любов
и как и в омраза
те обичах.
Поговори
с приятелите
и непознатите
как си давал,
за да вземеш
и как взех,
за да ти дам.
Говори
с тишината
и с шумовете
какво си мълчал,
за да кажеш
и как казах,
за да замълча.
Замълчи
как ме има,
за да ме изгубиш
и как те изгубих,
за да те имам.
***
Когато гледам
в теб.
Забравям името си,
но помня твоето.
***
Ако не съм
в сърцето ти,
съм бездомна.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017