Музикални желания
искам да бъда с теб
няма значение къде
дали у вас у нас
или някъде другаде
просто нека бъдем
само двамата
аз да ти пусна The Cure
с които ще се разходим
по улицата на очарованието
докато няколко любовни
котки ни следват по петите
петък е влюбена съм
заведи ме в най-близкия
уиски бар настояваш ти
и ми пускаш The Doors
а аз ти запалвам цигарата
и минаваме през другата страна
нощите обаче са създадени
за да се казват онези неща
които не могат да бъдат
изречени на утрешния ден
прошепвам ти аз в тъмното
и пускам Arctic Monkeys
с което потвърждавам
че ти си шефката
а аз просто искам
да бъда твой
плейлистата свършва
ние продължаваме
Всички първи пъти
през целия си съзнателен живот
той само се сбогува:
с първия ученически трепет
с първата неловка целувка
с първия опияняващ секс
с първата споделена любов
през целия си съзнателен живот
тя прави същото
с всички нейни първи пъти
сега и двамата се чудят
кога за пръв път ще се срещнат
за да останат заедно до края
Безсъници в Тъмблр
често обичаш
да казваш
че в четири
след полунощ
докато плачеш
си мислиш
че аз спя
а всъщност
не знаеш
че и аз тогава
съм буден
и може би
също плача
Любовна песен за лека нощ
/по Колийн Маккълоу/
нощните птици
трудно заспиват
сами
Сърце в буркан
и тъй като не можем
да сме заедно
не и днес
не и тук
не и сега
на мен не ми остава
нищо друго
освен да си извадя
сърцето от тялото
да го затворя в буркан
а после да го поставя
във фризера
на хладилника си
и след време
когато почувствам
че момента е настъпил
ще го извадя от там
ще го изчакам
да се размрази
и като стане готово
ще го сложа
обратно в гърдите си
с надеждата
че точно ти
ще го накараш
да затупти
отново
До луната и обратно
всяка една вечер
когато се стъмни
той търси с очи
своята луна
но все не може
да я намери
може би ако някога
тя все пак
реши да слезе
малко по-надолу
той ще я види
ще скокне
още един път
и тогава ръцете им
най-накрая
ще се докоснат
Като във филмите
когато си сама
и имаш чувството
че не можеш да спреш
напиращия дъжд от сълзи
мислейки че нищо не
помага в борбата ти
с вселенската тъга
просто си вземи едни пуканки
кенче бира или патронче водка
настани се удобно в леглото
включи лаптопа пусни си някой
филм измежду „моето нахално момиче“
„преди изгрев“ и „почти любов“
изгледай го а после било
то и след седмици месеци
или години дори
просто ми се обади
за да разбера дали
някое холивудско студио
ще спечели милиони
от нашата история
Денят в който времето спря
„If I could tear you from the ceiling,
I’d freeze us both in time…“
Placebo, „Blind“
денят в който
след толкова много време
отново се видяхме
в момента
в който ме прегърна
стрелките на часовника
се разтопиха
минало
настояще
и бъдеще
се сляха в едно
а темпоралните частици
досущ като
коледни снежинки
бавно танцуваха
около
нас
Tu me manques
„телата ни
вкопчени едно в друго
заедно и завинаги…“
Чарлс Буковски („Raw with love“)
три следобед е
време в което
най-силно усещам
че ми липсваш
липсва ми косата ти
галеща лицето ми
липсват ми устните ти
целуващи устните ми
липсват ми ръцете ти
докосващи ръцете ми
липсват ми гърдите ти
допрени до гърдите ми
липсват ми краката ти
вплетени в краката ми
но най-много ми
липсват две неща
начинът по който
си криеше лицето
за да не видя как
се изчервяваше след
всеки мой комплимент
и най-вече
залепените ни
едно за друго очи
които говореха
без думи
колко щастливи
бяхме заедно
One last time
ако някой ден
съдбата реши
отново да ни срещне
аз ще я прегърна
ще й благодаря
поне двадесет пъти
за дадения втори шанс
и ще я пусна да си ходи
а после
ще влезна в стаята ти
ще преплувам
океанa от сълзите ти
ще събера от дъното
счупените парченца
от душата ти и с двете си
разкървавени ръце
ще ги поставя
обратно по местата им
ще ти прочета
“raw with love” на Буковски
докато от лаптопа
тихо звучи
“the day i met you“
на Lillian Axe
а накрая
ще те погледна
право в очите
и тогава може би
ще разбереш
че аз съм този
който винаги
те е обичал
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017