***
дори когато уж блуждая
очите ми те виждат
дори когато се правя
че ровя в джобовете си
ръцете ми те прегръщат
дори когато спя и сънищата
ме засипват с отпадъци
изгребвам ги
за да видя усмивката ти
в онзи наш таен меандър
това не е поезия
няма да проверявам
броя на клишетата
ще те погледна
за да изговоря
страшното
и изхвърлящо ме нагоре
изпълване с глас на думите
което звучи като катастрофа и спасение
едновременно
***
ако пчелата не пристига
за {в}ход
една под{р}обност
стига
***
по езерото
на очилата ми
следи от боси стъпки
на твоята нежност
като прилив
чай
и бряг
за нашите
глътки
***
Когато водата е разплетена
възлите на сърцето отпускат
тънката линия на живота
да продължи към твоята
приютена в шепите ти
***
читалнята ни е чайна
зелен чай рисува стихове
в най-топлия цвят
ненадейно
***
ръцете ти нощем
криле на желанието
денем всяко твое перо
долетяло на бюрото ми
е повече от стих
***
пръстите ми –
пощенски гълъби
за брайловото писмо
на кожата ти
докато пиша морзов отговор
точки с тирета
танцуват удивително
***
смълчани са думите
а между погледите ни
толкова много за казване
толкова много нюанси в зениците
в лъч очертавам твоя профил
за него се хващам
за да те стигна
в съня
***
опитвам се да те прочета
осветявам всички тъмни кътчета
втурвам се в порите на кожата ти
катеря се по косите ти като по въже
когато умората ме изпрати
в долната земя
и там ще те потърся
ще те намеря
дори да те няма
това не е стихотворение
***
позволи ми да потъна
да те чета с подводни очила
когато изплувам
ще издишам думите
из цикъла стихотворения „Рапсодия в лилаво“
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017