***
когато ми кажеш
че мразиш болката
която ми причиняваш
намразвам себе си
защото има част от мен
която не обичаш
***
ако ще ме обичаш
нека любовта ти бъде
чиста
като кучето покрито с кал
то може винаги да се измие
но любовта му
никога
Татус
татуира си
окото ми
на ръката
за да не ме забравиш никога
а аз теб в сърцето си
и усещам всяка твоя болка
а ти не усети ли
как видях предателството
с окото на ръката ти
***
показваш любовта си
по интернет
мрежата е единствения начин
да ми пратиш сърцето си
***
обзема ме
ужасяваща грозна и разтърсваща тревога
когато изскочи мисълта
че мога да загубя хората
които обичам
като дете
на което са отнели
плюшеното мече
Пушач за кратко
когато ме запали
по теб
изгорях толкова бързо
а аз бях първата ти
и последна
цигара
***
не късам възела
който преплетохме
двама
но тежестта която теглим
оказва влияние
***
децата
са моделин
родителят може
да го смачка
или
да извае крила
на скулптурата си
***
грешките
в живота ми
са най-правилното нещо
за което съжалявам
***
нищо не е по ценно
от това да си себе си
дори когато не си
***
дядо
моля те
върни времето назад
нека отидем отново
заедно
до кварталния магазин
за сладолед
и се върнем вкъщи
където ще ми разказваш
приказки за смели воини
които винаги побеждават
злото и смъртта
Еконт
усещам любовта ти
прилежно прибрана
опакована
в лъскава куха кутия
с надпис „чупливо“
и чакам да дойде
часа на доставката
***
цигарата
олицетворява живота
никотинът е пристрастяващ
прегръдките ти също
тъкмо я запалиш
живота ти е изречение
след което идва точката
която не може да се преправи
на запетая
и вече е останал само фас
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017