голи
светът се съблича бавно
като млада стриптизьорка
с разширени зеници
и напукани устни
клубът е празен
но някой я гледа
***
телата скърцат
и си мълчат
чакат да заживеем
с една ръка
на гърлото
и една
между краката
слушай
слушаш
как телата
на непознатите ти съседи
се свличат бавно
по покрива
докато някой мълчи
в тази къща
пълна с празници
гора
светлината тук
е като ръждясала ножица
реже накриво
и цапа хартията
храна
хапя езика ти
като животно
помирисало кръв
заклещено
между ребрата
на единствения си дом
йокаста
кожата ми е бяла
(като кучешки зъб)
ръцете ми са тихи
(като сняг)
полепвам
по очите ти
и ги разкъсвам
***
когато те искам
винаги идвам
с един букет
и две примки
за всеки случай
***
по цял ден
стоиш на балкона и гледаш
как дърветата горят
после се прибираш
и аз цяла нощ
се опитвам
да те стопля
скални рисунки
превърнах се
в пот и ритъм
над който
сънищата ми
залязват в пещерите
юда
да целунеш убиеца си
е като да посягаш
към облаците
когато вали
***
огънят търси
дима
в който да заживее
прахът
полепва по облаците
пожарите
са празни
кости
тези кални облаци
по които ходим
и забравяме
чакат под земята
да се върнем
***
думите остаряха
умират във въздуха
навсякъде сме
прекалено далече
един от друг
ръцете ни проглеждат
под уличните лампи
нощ
светло е
сигурно някой наблизо
гаси пожар
а децата му се опитват да го спрат
защото ги е страх
от тъмното
***
в ада всичко
е на ръка разстояние
някой те държи за гърлото
докато се целуваме
поглеждаш настрани
и виждаш себе си
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017