***
има дни
които потъват
едно дъно
по-надълбоко
***
щом развърже
възлите на пътя
той е дълъг
само крачка
***
колко камъни
имам наум
една планина
да издигна
***
имате ли
огънче
за тялото
кибритено
***
изигра себе си
естествено
на излизане се спъна
в прага
***
скъса струни
вътрешния глас
пием чай
и си мълчиме
***
цветята
за продан
растат
отрязани
***
честит рожден ден
пандора
купих ти нова
кутия
***
тежи в корема ти
утробен камък
каквото си изпял
пресъхва
което премълчиш
остава
***
отряза
ръката си
за да я вдигне
по-високо
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017