нова година
ще се натровя с джин
и ще гледам
под сянката на зарята
как вечността поглъща моментите
и ги изплюва обратно
в стомаха ми
***
няма по-дълго присъствие
от това на златото
върху безименния пръст
или когато влизаш в мен
а устата ти мирише
на сбогуване
събота следобед
паяците в спалнята ни
остаряват бавно
като цигара от която
само въздухът си дърпа
сезоните свършват в нас
и единствено думите
изтичащи от чешмата
засищат търпението
на слепите ни пръсти
***
челото ти кърви
с едната половина на мозъка
отдавна си в ада
а с другата знаеш
че само височините
са приют за обичащите
но тази зима
ще спим отново на ниско
***
с теб не притежаваме
дори една стая за двама
в чужд апартамент
а сянката на нашето дете
въпреки това рисува
по тавана и стените й
в безцветно
отрова
отсъствието ти
се проточи като първа среща
на която ще поникнат
всички неядливи гъби
и отново ще те
видя в гръб
***
ти си картина рисувана с вятър
само голотата ми
изтрива мълчанието
когато сме навън
крещиш в ухото ми безсилието си
да избягаш от този портрет
имам ръце
по цялото тяло
дръж ме
защото стръмнините
биха ме погълнали
както вятърът
издухва минзухарите
искам само
да заживея
в потта ти
и да те прегръщам
отвътре-навън
***
на брега на морето
сънувах две отворени очи
преди отново да потъна
в себе си и останалите
мъртви вълнения
***
ти си пяната която
се получава само след сблъсък
поглъщаш всичките ми острови
и ме отвеждаш в открито море
където небето
е по-близо от пясъка
и ние забравяме
имената на своите двойници
***
календарът отново
смени любовницата си
свалям кожата си
като листо
и всичко което
искам да науча
е как се оттегляш без писък
от минно поле
от предсказанието на врачката
от старите снимки
или как оставаш в себе си
след това което
е влязло насила
докато си чакал
посещението което
никога не идва
спасение
когато бъдещето ни погледне
с котешки зеници
ще слепим тела в чаршафите
за да паднем по гръб
паметта на сърцето
погледите са неясни
увисват в края на изреченото
и втвърдяват бронята си
след всяко взиране
за сбогом
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017