***
живееш като топка
завъртяна на върха
на показалеца
танцувайки
около себе си
не разбираш
колко боли
сгромолясването
от собствения ти
център
***
опита се
да излъжеш миналото
и се събуди
без бъдеще
***
някога загуби
любимия си часовник
в морето
оттогава
всяка нова минута
те дърпа
с тежестта на водата
към дъното
***
ако стъпиш назад
ще се спънеш
в празното пространство
и ще те хване
липсата ми
***
сърцето ми е меко
като игленик
с красиви топчета
отгоре
защото
забодените карфици
са думи
които те е срам
да погледнеш
от острата
страна
***
вдишах
твоето мълчание
като пасивен пушач
и се разболях
от говора си
***
разчитам знаци
които не съществуват
за бъдеще
което ме е отминало
още преди
да се родя
***
е
това е само механизъм
каза
тази сутрин
и по погрешка
сложи ръка
на сърцето ми
вместо върху
разваления
будилник
***
изумява ме
какво остава от теб
когато душата ти
е грешна запетайка
думите ти
разместено изречение
а мълчанието ти
страх от думите
ти можеш да ми покажеш
аз избирам
да не гледам
***
когато си сляп
мракът
е оправдание
да отречеш
съществуването
на светлината
***
стръмно е надолу
когато слизам от теб
и се препъвам
в сянката ти
***
не се сбъдна
единственото стихотворение
което съчини за мен
първата дума в него
беше
заедно
***
подпиши се
под всяка своя
гръмка дума
на прага
на умирането
тогава ще знам
че няма да те срещна
в следващия си
живот
***
за теб съм относителна
подобно на висока температура
забравяш ме
когато премина
но последното ми завръщане
ще бъде треска
с постоянна
амплитуда
***
една единствена
премълчана дума
е достатъчна присъда
за всички изговорени
преди нея
***
живея на ръба
на всяка категоричност
така няма път
който да съм извървяла
докрай
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017