***
мълчанието е разказ
с неочакван край
***
в търсене
на причините
се отклоних
в невероятното
не мисля за теб
просто
си спомням
погребаните
мисли
***
твоите думи
са отговорите
на моите молитви
***
обещах ти това
което
искам да чуя
***
стъпки
по времето
пак ме връщат
към това
от което
се отказах
играеш си
със сърцето ми
както котка с кълбо –
за удоволствие
***
неговите причини
не измениха
на неговите чувства
***
паднах толкова ниско
че не можа
да ме видиш
***
мълчаливи въпроси
ръкопляскаха
на скалъпени
отговори
***
ще те забравям –
така както не съм те и запомняла
така както не съм те и мислила
ще си отивам
така както не съм се връщала –
тихо смирено
а после –
с гръм и трясък
ще съм отново
там
където съм била
и не съм била
***
въпросите
прошепнаха
безсмислието
на
отговорите
***
ако ти не направиш крачката
аз ще направя две –
за да те подмина
***
взех си чантичката
и си тръгнах
а той ме дочака
на ъгъла
***
важно ли е
къде водят пътищата
щом накрая
все ни събират
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017