***
независимо дали
умирам
или убивам –
винаги е заради теб
***
да си кажем
истината в очите
ти се роди
за да ме срещнеш
аз те срещнах
за да умра
поезията:
дрес код –
срязани вени
апокалипсис
отляво е любовта
отдясно – самотата
дилема няма
избирам ножа
гравитация
мамка му
животът не е за всеки
виж поезията е друго нещо
помисли светът
преди да скочи
от десетия етаж
***
на В.
човекът е бог –
умира
само когато обича
***
срежи вените
нека поезията
изтече между пръстите
подготвям се
за морския уикенд
обувам
кафяви чорапи
обличам
чернобяла риза
заминавам на юг от себе си
на всеки ъгъл
ще продавам билети
за платена любов
ще чакам дълго
разминаването със смъртта
ще чистя
нощните етажи
от дребни фото намерения
на гърба си
ще сложа света
отгоре ще напиша
търся отделяне
ще вдигна мрака
високо над почвата
за да се върнем
заедно
море
сърце нямаше
виждаха се само
върхове на скали
и няколко празни стъпки
снощи
докато убивах небето
го чух да говори –
обичай със сърцето
и няма да живееш нито ден на земята
обичай с душата
и ще се научиш да танцуваш със смъртта
обичай с тялото
и светът ще бъде твой
обичай с поезия
и винаги ще бъдеш сам
а ако си се уморил да обичаш
обичай със светлина
и твое ще бъде
царството небесно
любовта е
сънят на бог
в който всички умират
всяка любов в теб е мъртва
красиво е когато
в името на времето
небето се слива с живота
и паметниците ходят на църква
вечер
когато се събуждаме в рая
гледаме мъглата
в нея се раждат деца
обикалят земното щастие
и го разкъсват
вкусът е ужасен
защото напомня любов
казват че не можеш
да обичаш смъртта
по-трудно е
да я напишеш
земя
важно е чувството –
каза поетът
и полетя от моста
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016