скорост
безкрайните артерии
се вплитат в две
като аутобаните
които ме водят
към сърцето ти
с теб
усещам че съм слаб
летя
удрям се в небето
дъждът
се смесва с кръвта
в устата ми
и въздухът
е като гроб
бординг
виждам те
хилиш се
витрината е дебела
а аз просълзен
повръщам душата си
голота
тичаш по трамвайните линии
главата ти е моя
блъскам я в бордюра
лъвовете на съдебната палата
пеят емануела
профилактика
люлееш се
гледаш влюбено
токът спира
кенефът получава своето –
нова трийсетватова крушка
а аз те давя в пералнята
емил марков
танцуваш
сърцето ти има спин
оригваш се на сперма
дарк руумът е твоят дом
защото ме обичаш
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016