Левски Г
В гетото на дякона
На стария таван
От вар
Чиито дупки от мизерия
отразяват сенките в себе си
В шест лилави цъфнали очи
Увили двете си тела в чаршафи от лайна
Там виждах хилядите образи
На хора край огньове
Съблекли от плещите си
Кожите на роби
Но мисълта ми ги жигоса
И сенките им отново ги погълнаха
и от единствената здрава крушка се
Излъчи
Сътворението –
От Господ чак до Бог
Шопска салата
хайку на гърдите ти, трицветна жено
там пише:
харакири – кръв изстинала
мащеха в бяло
и черво от мухъли –
зелено.
* * *
Смъртта ми е близо.
Направи си арфа от гласните ми струни.
Набучи отгоре сърцето ми.
Докато танцуваш над ковчега ми,
посвири на нея.
Тя ще ти каже всичко,
което приживе
ме е задушило.
***
Откъсни лицето от главата ми,
искам да пипна голите си, кървави мускули
и да усетя как пари,
искам да посвиря на нервите на челюстта си
малко весели мелодии
и да поздравявам хората
по улиците
с песента на истината,
докато им се усмихвам,
и вместо шапка – да им свалям скалпа си.
Съблечи и останалата ми кожа,
закачи я на стената пред леглото си,
и после ме хвани за ръка,
и потанцувай с мен,
докато стържеш месото ми.
Искам да остана само по кокали,
искам да остана само по череп,
нека вятърът ме свири по-добре.
* * *
Трупът е седнал удобно на дивана
и натиска клавишите на
космическото устройство с интерес.
А кораба майка отсреща седи
и го превключва.
– Боже, колко много мухи има в душата ти –
замисли се по едно време трупът.
От черната кутия излезна клоунска глава
на пружина:
– Господ е един.
Да нямаш други Богове освен мене!
Малката кибритопродавачка
Три клечки кибрит –
по една за отца, сина и светия дух.
От замръзналите крака
се издигат пари
ампутирана вяра,
в които пее гласът на старата жена:
– Отрежи и другите си крайници, чедо,
позволи ми да живея в тебе.
Дай на истината да те сгрее.
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016