***
времето реже парчета от мен
и ги подхвърля на гладните нощи
свърших се
оставам само стръв
за новите ти
капани
***
понякога се привързваш
към нещо
и започваш да го разбираш
разтваряш всяка клетка от тялото си
улавяш светлината
разрешаваш му да се вмъкне
под кожата ти
приемаш го
става част от теб
едва тогава
те убива
***
За мен си детска играчка
губя интерес когато те
счупя
***
под ноктите си откривам
кожата ти и белите кръвни телца
на сънищата
вкопчени в останките от спомени
разкъсвам логиката вдишвам
миналото ти
и впивам зъби във вените
на всяко твое
стихотворение
Обезкостяване
„остави
аз ги умея тези неща по – добре“ –
каза ти
разтвори внимателно плътта
и елегантно извади вътрешността
гледах рибата
разрязана на две
гледах мястото
където до преди малко
блестяха гръбнакът и костите
колко много празнота
остана вътре в мен
след като те изтръгнах
***
Той пие бира
от различни чаши
и различни марки
никога една и съща
сменя ги
като думите
за да не му омръзнат
когато го виждам
рецитира стихове
или свири на китара
в някой бар
препълнен с фенки
и казва
жената е като бирата
докато е студена и пенлива
не мога да й се наситя
но стопли ли се
става отвратителна
Прошка
времето е спряло
секунда преди животът да побутне
махалото на спомена
и всичко да започне
отначало
***
тази сутрин нощта
не иска да си тръгне
стои под прозореца ти
като послушно кученце
очаква да му подхвърлиш
каквото и да е
кокалче от паднал ангел
залче отхапано от пълнолунието
или дума от стихотворение
***
да си поиграем на любов
ти ще бъдеш Зевс
аз Йо
семейство
сестра ми и брат ми
живеят в Щатите
веднъж годишно
се връщат
в родния ни град
а аз не го правя с години
въпреки това всяка събота
мама готви любимите ми
пълнени чушки
подрежда празнично масата в хола
и забравя да включи телефона си
баща ми
обърква дати лица събития
за по-сигурно носи
ключовете си окачени на врата
макар че вече не си спомня
за какво се използват
когато един ден се прибирам
намирам вратата
отворена
(никой не ме очаква)
***
от всичките лица
на Бог
във спомените си
запазих
само
твоето
стриптийз
свалям всичко от себе си
свалям кожата си
която настръхва
само при мисълта ми за теб
свалям всичко
едно по едно
оставям само сърцето
и очите
за да те гледам
докато си отиваш
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016